— Елиза — извика той, сякаш я будеше за училище. После си пое дъх и издиша в устата на дъщеря си. После още веднъж, още веднъж.
— Върни се — помоли я Бей с пресекващ глас. Можеше да се закълне, че чу крилете на ангелите да пърхат във въздуха, Шон и Чарли кръжаха над Елиза.
Елиза се закашля. Закашля се много силно и се претърколи, за да повърне морска вода. Повръща много дълго. После спря, вдигна поглед към лицето на баща си и каза:
— Татко. — После обви ръце около врата му и се разплака.
34.
Зимата изглеждаше много дълга, по-дълга от друг път.
Коледа дойде и си отиде и за пръв път в живота си, Бей се радваше, че свърши. Лунните цикли преминаваха, някои с ясно небе, други затъмнени от мъгла, от облаци, от силен сняг. Тя поддържаше своя вътрешен часовник за лунните цикли, винаги осъзнаваше силата и жестокостта на природата — в небето, в градината, в собствения й живот.
Толкова много неща в живота изглеждаха нови, непознати. Тя гледаше новините, четеше вестниците и се питаше как е проспала целия си живот, заобиколена от хора, които си мислеше, че познава, които смяташе за приятели. Хора, които изобщо не бе познавала.
Марк и Алис Боланд бяха обвинени в убийство, опит за убийство, отвличане, банкови измами, конспирация и присвояване. Франк Алингам също бе замесен и бе обвинен в банкови измами, конспирация и присвояване. Ролята на Шон излезе на бял свят — той бе присвоявал от клиентите си, но накрая беше умрял, защото се бе противопоставил срещу убийството на Елиза.
— Колко глупава съм била? Как съм могла да не забележа всичко това? — попита Бей Тара в една мартенска вечер.
— Не си го забелязала, защото му имаше доверие — заяви Тара. Те бяха по пижами и халати, заслушани в свирепия вой на вихъра откъм Залива. — Защото обичаше Шон. Защото смяташе Алис и Марк за приятели.
— Мислех ги за приятели — отговори тя. — Също и Шон. А те го убиха.
— Знам. Убиха и майката на Елиза.
— И едва не убиха Елиза. О, Тара… с какво живеем?
През март бе прекалено рано да осъзнаят всичко. Трябваше им много повече време да прогонят мрака, който накрая едва не ги погълна през онази ноемврийска нощ, когато Елиза за малко не умря. Всички деца сънуваха кошмари. Разбира се, Елиза бе най-засегната. Но децата на Бей бяха дълбоко наранени от всичко, което се случи. От престъпленията, които баща им бе извършил, от онова, което се бе опитал да предотврати, от писмото, което бе написал до тях чрез Ани.
Дани прекара много нощи и повечето уикенди в Масачузетс, където Елиза бе приета отново в болницата „Банко“. Бей няколко пъти води Ани да я види. Приятелството между момичетата се задълбочи и тъй като Елиза се възстановяваше добре, Бей и Дан се заловиха толкова здраво с ролите си на родители, че рядко намираха време да останат насаме.
„Вероятно е за добро“ — мислеше си Бей. Децата й се нуждаеха толкова много от нея, искаха я у дома всяка секунда, а и тя искаше да бъде там. Беше погълната напълно от тях, тъй като заедно всички те търсеха своя път през мрачните месеци. Били и Пеги имаха въпроси за баща си, какво е направил, как се е опитал да помогне на Елиза. Бей усети, че имат нужда да превърнат баща си в герой и един ден с изненада чу Ани да им говори.
— Той не беше лош човек, нали? — попита Пеги.
— Не, не беше — написано е тук, в писмото — потвърди Били. — Нямало е да позволи с Елиза да се случи нещо.
— Той ни обичаше — намеси се Ани. — Знаем това със сигурност. И бащата, когото познавахме, не беше лош човек.
— Но добре ли е, че все още го обичаме? — попита Пеги и се разплака. — Щом е направил онези неща?
— Добре е да го обичаме — заяви Бей. — Добре е и да му се сърдим. Можете да изпитвате и двете чувства.
— Това, заради което съм му най-сърдит — започна Били, — е, че вече го няма тук. Това е гадно. Почти го мразя заради това.
Бей прегърна децата си и се опита да не им внушава едното или другото чувство. Спомни си едно старо стихотворение за „мрачната неизвестност“ на друг човек. Какво означаваше това? Тя беше млада, беше израсла в предградията на Кънектикът, слънцето грееше. Или, ако не е днес, то ще е утре. Добрите неща се случват на добрите хора.
Тя се омъжи за Шон Макбий, момче, което бе познавала през целия си живот. Снимките му из цялата къща показваха едно открито, усмихнато, дружелюбно лице на най-популярното хлапе на плажа, в училище. На един мъж, когото приятелите и клиентите му обичаха, доверяваха му парите си.