Мошеник.
Накрая обаче Шон отново се бе превърнал в стария Шон, добрия човек, пълен с огън, който е поставил нечие друго благополучие, нечий живот над собствените си егоистични желания. Бей многократно прочете писмото на Шон до Ани; беше напълно сигурно от всичко, което пишеше там, че той е бил готов да отиде в затвора, за да спаси живота на Елиза.
Понякога искаше да се обади на Дани, да сподели всичко това с него. Но нямаше как да заобиколи факта, че съпругът й е бил свързан с хората, които убиха жена му и се опитаха да убият Елиза. А и точно сега дъщеря му се нуждаеше от цялото му внимание.
Както и децата на Бей се нуждаеха от нейното. Но все пак при всяка сърповидна луна тя поглеждаше през прозореца и се чудеше дали Дани вижда луната от там, където е, а сърцето й отплаваше към него и Елиза.
Тара винаги помагаше на семейството. Сега, след като случаят приключи, тя започна да прекарва повече време с Джо Холмс. Тъй като Бей щеше да бъде свидетел на процеса срещу семейство Боланд, той все още не можеше да опознае добре най-добрата приятелка на Тара — факт, който безкрайно дразнеше Тара.
— Откъде да знам какво изпитвам към него наистина — казваше тя, — щом не мога да те заведа да го огледаш?
— Мисля, че вече знаеш какво изпитваш към него — усмихна се Бей, виждайки как Тара се изчервява.
— Най-удивителното нещо — сподели Тара. — Кой можеше да си помисли, че посред най-лошите моменти в живота ни аз ще се влюбя в човека, разследващ съпруга на най-добрата ми приятелка? О, Бей — винаги ли ще изпитваш лоши чувства и спомени, когато ме видиш с Джо?
Бей поклати глава и се усмихна.
— Не и ако той те прави щастлива — каза и прегърна приятелката си.
— Искам ти също да бъдеш щастлива. — Тара също я прегърна. — Искам да преодолееш тази ужасна зима, Бей. Искам да почувстваш отново слънчевата светлина. Обещавам ти, че идва…
— Ще те заставя да спазиш това обещание — усмихна се Бей и погледна навън към кафявата градина и сивото небе.
И така тя се зарови в каталози за семена, планирайки работата си в своята градина и в градината на Огъста за пролетта, четеше, грижеше се за децата, чакаше слънчевата светлина, която Тара й обеща.
Когато Елиза се върна от „Банко“, двете с Ани подновиха гостуванията си. Бей вземаше Елиза и я връщаше вкъщи. Тя, Ани и Тара бяха първите хора, които Елиза поиска да види в деня, когато получи новите си предни зъби.
Цялото сребро, дори чашата на Пол Ривиър, бе задържано като доказателство, но поне бе намерено. Елиза бе развълнувана, че са го открили, и нямаше търпение да си получи чашата заради спомените.
— Най-добрите неща в живота не са предметите — заяви тя един ден, когато Бей я връщаше у дома й.
— Едно от нещата, които научих в болницата, е, че все още обичам майка си, независимо от всичко.
— Мога ли да ти кажа нещо?
— Разбира се.
— Знаеш ли, онази нощ…
— Да — отговори Елиза. Споменът за онази нощ все още бе толкова травмиращ за нея, че Бей искаше да подходи много внимателно.
— Усетих майка ти точно там.
Момичето я погледна.
— Така ли?
Бей кимна. Спомни си онова усещане за извънредна сила и знаеше, че тя идва от Шон и Чарли.
— Да. Майка ти беше с мен… с теб. Тя беше много силна жена, Елиза. Точно като дъщеря си.
— Аз оцелях — промълви Елиза. — Благодарение на теб.
— Благодарение на теб — коригира я Бей. Знаеше, че тя не би била това, което беше, ако не притежаваше тази вътрешна сила.
Случаят приключи, бе закрит официално и Джо Холмс се оказа не само твърд и мъжествен при разрешаването на престъпления, но и неописуемо нежен и мил като приятел. Винаги когато вървяха заедно, той държеше Тара за ръката, а в нощите, когато тя си мислеше за всички лоши неща, които се случиха, за това колко малко е оставало най-добрата й приятелка да се удави в почти замръзналия залив, понякога се обаждаше на Джо и той потегляше по шосе №9, за да я държи, докато изгрее слънцето.
Един ден той я заведе на стрелбището да я научи как да стреля с пистолета му.
— Знаеш ли, не вярвам в оръжията — заяви тя.
— Как си мислиш, какво би казал дядо ти за това?
— Е, вярвам им, когато са за ченгетата, не за мен.
— Искам да имаш някаква защита — настоя той. — Тревожа се за теб на такова изолирано място и съвсем сама.