— Бей е точно отвъд водата. И децата…
— Там също има лоши хора, Тара. Не мога да понеса мисълта, че нещо може да ти се случи. На теб и на другите.
— Семейство Боланд се оказаха много лоши.
— Да. Най-лошите.
— Какво ги е накарало да правят това?
— Алчността. И състезанието. По някакъв начин това е било игра за тях.
— Всичкото сребро, което са откраднали. Само за да имат трофеи… начин за Шон и Марк да се състезават.
Джо кимна мълчаливо, а кафявите му очи станаха тъмни и сериозни, докато слушаше Тара да доказва тезата си.
Семейство Боланд са се подтиквали един друг, незаконните им тръпки са подхранвали брака им. Двойката обичала материалните неща и вкусовете им ставали все по-скъпи с всяко плащане. Марк работел сам в „Анкор Тръст“, но когато пристигнал в Шорлайн Банк и се оказало, че познава Шон, стария си съперник, нещо по-добро, той видял един мъж, който се нуждаел от казина и други жени.
Шон бил по-невнимателен и когато допуснал един паричен ордер да се промъкне през Фиона Милс, операцията приключила. Той също така взел сребърната чаша на Шарлот Конъли. След като разкрила тази кражба, тя станала подозрителна към цялото внимание, с което я обграждал. Отворила книжата си, прегледала цифрите и разбрала за измамата. Запознаването на Марк Боланд с тези книжа било нейната гибел.
И убийствата започнали.
Алис подхвърлила идеята да дадат наркотици на Шон. А той бил толкова лесен за прелъстяване — тя го надрусала на борда на „Алдебаран“ — за да го остави в капана на Марк. След боя с Марк те го занесли на пустия крайбрежен път, а той бил прекалено дрогиран, много лошо ранен и кървял — губел съзнание и не бил способен да възприеме ситуацията — да спре Марк, когато се е навел вътре да включи колата на скорост. Те били толкова внимателни с някои неща, но Алис изпуснала шишенцето от парфюм, в което държала кокаина си. Дребни детайли, сравнени с убийството.
Мостът бил мястото на Шон, където да спре и да помисли — той им го показал, срещнал се там с тях — но Боланд го възприели като своя залив за убиване, мястото, където закараха и Елиза. Ако я бяха убили при отлив, тялото й можеше да заседне в тръстиките. Те са чакали пълния прилив и обръщането му; да отнесе Елиза в морето.
— Те едва не се измъкнаха — отбеляза Тара.
— Не, не е така — възрази Джо. — Не са се измъкнали; поддържаха прикритието си сравнително дълго време, но изобщо нямаше възможност да не ги хванем. Те бяха алчни и глупави, Тара. Доброто триумфира над злото. Благодарение на това, че ти намери хартийката с номера на сметката в лодката на Ани, парите от техните офшорни сметки се връщат тази седмица — ще се опитаме да ги върнем на хората, от които са ги откраднали.
— Тогава защо да се уча да стрелям?
— За да можеш да триумфираш над злото — засмя се той и й помогна да хване 10-милиметровия пистолет, помогна й да изпъне ръце и да ги вдигне, целейки се в мишената.
— Виж какво, ще направя това само за да ти докажа, че съм наследила гените на дядо си… че мога да улуча мишената. Но това е краят.
— Краят на какво?
— На моята кариера като стрелец.
— При едно условие — прошепна в ухото й той, когато тя вдигна пистолета и присви око към мишената.
— Какво?
— Ще ми позволиш да те изведа на танци този уикенд, за да ти се реванширам за Тиквения бал.
— Че какво му беше лошото на Тиквения бал? Прекарах си чудесно.
— Аз също — отговори Джо и я целуна по врата. — Но онази вечер и двамата работехме.
Тара се прицели, зареди и стреля. Удари в десетката, усети отката в ръцете и раменете си и върна пистолета на Джо. Той го прибра в кобура, без да сваля очи от нея.
— Е — въздъхна тя. — Ти може и да си работил, но аз прекарах най-чудесната вечер в живота си. Най-добрият момент в живота ми.
— Не казвай на ФБР — помоли я Джо. — Но аз също.
И той я прегърна в стоманените си ръце, и я целуна, а Тара се изправи на пръсти, за да отвърне на целувката, и се замисли как тя бе на четирийсет и една, а той на четирийсет и седем, и как така най-накрая, след четири десетилетия и още една година, разбра какво означава да се влюбиш.
Беше чудесно.
Дойде пролетното равноденствие и изведнъж пристигна и пролетта. Всички луковици, които Бей посади миналата есен, покараха. Тя си помисли за думите от литургията: „вяра във видяното и невидяното“.
Бели нарциси, жълти нарциси, хиацинти и лалета имаше навсякъде. Бей и Тара свикаха пролетно събрание на Ирландското сестринство и включиха Ани и Елиза като членове от новото поколение. Свариха кана чай, извадиха ленените салфетки на баба О’Тул и сребърните лъжички на баба Кларк. Запалиха свещ и извикаха духовете на любимите.