Но вместо това само вдигна поглед към лицето му, присвивайки очи срещу яркото слънце, и се почувства благодарна, че той се е върнал. Че след толкова време първата й любов бе отново тук. Сега беше пролет и цялото лято им предстоеше. Имаше време да намери подходящите думи.
Те се отправиха към къщата на Бей.
Децата се бяха върнали от миниголфа. Тара и Джо седяха на верандата, люлеейки се напред-назад в хамака. Били и Пиджийн си подхвърляха топка в страничния двор, а ударите по ръкавиците им се чуваха силно и ритмично.
— Татко, не знаех, че ще идваш! — извика Елиза.
— Да, направих го. Трябваше.
При тези думи Бей се изчерви.
— Много красива лодка — обади се Ани. — Ти ли я направи?
— Да — кимна Дан.
— Баща ми прави най-добрите лодки — заяви Елиза.
— Напомня ми на лодката, която направих за татко — каза другото момиче. — Малката ми зелена лодчица. Онази, в която той скри черупката… и писмото.
— Писмото, което спаси живота ми — въздъхна Елиза.
— Знам — кимна Дан. Той бръкна в лодката и извади веслата — те бяха лакирани светло и блестяха на слънцето. — Трябваше да прилича на твоята лодка.
— Защо? — попита Ани, намръщи се, но още не разбираше.
— Защото е за теб, Ани.
— За мен?
— Баща ти искаше да я имаш.
Бей сдържа сълзите си, докато гледаше лицето на дъщеря си.
— Но аз мислех…
— Да. Мисля, че майка ти ти е казала, че той дойде да ме види миналото лято, да ме уговори да ти направя лодка, същата като твоя модел.
— Знам — прошепна тя с просълзени очи. — Мама ми каза. Но аз си мислех, че е умрял, преди това да стане.
— Не — отговори Дан. — Той ми каза точно какво иска. Донесе ми модела, който си направила, за да ми го покаже. Много се гордееше с него… и с теб, Ани.
— Той ли каза това?
Дани кимна и й подаде веслата.
— Говорихме много за теб. Той каза, че си чудесна и талантлива, искаше да се увери, че лодката, която ще ти направя, ще е достойна за модела, който ти си направила за него.
— Благодаря ви, господин Конъли — каза Ани и заплака, притискайки веслата до гърдите си.
— Можеш ли да ни повозиш с нея? — попита Елиза.
Ани погледна към майка си, за да попита дали може. Бей все още не можеше да говори, но и не можеше да престане да се усмихва. Тя кимна, а Дан задържа носа стабилно върху пясъка и помогна на момичетата да се качат.
Бей гледаше Ани, мислейки си за това колко смели трябва да са хората, за да приемат чудото на живота — подаряването на нова лодка, възможността да бъдат с приятели във водата и да забравят страховете, които са ги потискали преди, целувката на слънцето, факта, че никой, нито дори собственият ти баща, не е съвършен, но същевременно знаейки, че любовта е неразделна част от всичко това, присъща за всеки момент.
И така, Бей пристъпи в бистрата вода на плиткото заливче и помогна на Дан да бутне нежно лодката. Тя се понесе по течението, заставайки неподвижна за момент, а после Ани нагласи веслата.
Тя потопи едното весло във водата, после и другото. Лодката се разлюля напред и назад, двете момичета се смееха, а Тара и Джо ги насърчаваха от верандата, докато Пеги и Били наблюдаваха и се присмиваха на голямата си сестра. Бей хвана ръката на Дани; за нея нямаше значение дали децата ще я видят.
Изведнъж Ани улови ритъма, потапяйки и двете весла едновременно. Лодката започна да се движи направо, а водата отзад се накъдряше V-образно. И тогава Бей видя, че Дан е изписал името на лодката върху напречната греда — същото име, което Ани даде на модела, да напомня на баща й кого трябва да докара до дома:
АНИ
— Правя го — извика тя. — Научих се!
— Да, Ани — извика Бей. — Правиш го.
— Faugh a ballagh — Тара изкрещя бойния вик на сестринството от верандата: — Разчисти пътя…
Дан стисна ръката на Бей и още веднъж тя се въздържа да не изрече думите на глас: „Обичам те“. Те бяха там, във въздуха. Трептяха като цвят на праскова върху клона, като цветя, които само чакаха да бъдат откъснати за букет.
Но Бей Макбий беше градинарка и майка, и влюбена жена, и тази година тя научи, че си има сезон за всичко. За всяко нещо. Имаше време, много време.
Цялото лято беше пред тях и като този сладък сезон, преди толкова много години, то щеше да бъде прекрасно.