— Влезте — покани го и отвори вратата.
— Децата ви тук ли са? — попита той.
Бей поклати глава. Погледна през прозореца и видя Ани и Тара да поливат градината. От маркуча се издигаше сребърна струя и блестеше на слънцето. Гърлото й се сви. Не беше стъпвала в градината си от тринайсет дни, откакто Шон изчезна. Джо проследи погледа й и те помълчаха за момент.
— Мислехме, че досега ще намерим Шон — обади се най-накрая той.
Бей кимна и се хвана за раменете, сякаш искаше да се задържи.
— А защо не сте? — избухна. — Казахте, че е ранен зле — не се ли е нуждаел от лекарска помощ?
— Определено — отговори Джо. — Проверихме всички болници в три щата. Обаждахме се на лекари, клиники…
— Кой още е бил на яхтата с него? Не може ли да ви помогне да го намерите?
— Който и да е бил, очевидно е преценил, че трябва да изтрие отпечатъците си. Има и други неща… Може ли да поговорим?
Бей кимна, а той я последва в кухнята и седна на една табуретка до масата. Отгоре висеше препарирана акула. Шон я улови миналото лято на път за Монтаук Пойнт. Бей не искаше мъртвото същество да виси в кухнята й, но той спечели.
— Обичате ли съпруга си? — попита Джо.
— Да — отговори без колебание тя.
— Сигурна ли сте?
Той се втренчи в нея, сякаш можеше да прочете мислите й и да разбере дали го лъже или не. Неуверена в себе си, Бей просто отвърна на погледа му и вдигна брадичка, после повтори:
— Да.
Беше се научила как да защитава семейството си — на всяка цена — от майка си и от майката на Тара.
— Тогава се надявам, че онова, което ще ви кажа, няма да ви съсипе — продължи Джо.
— Няма — отговори твърдо Бей. Но вътре в себе си трепереше.
— Вероятно знаете, че моята специалност са големите банкови измами.
— Не знам това, Джо. Знам само, че сте от ФБР.
— Съгласен съм. Е, аз съм от отдела в Ню Хейвън. Когато стане голямо престъпление, назначават хора, които са специализирани в определен тип престъпления. Моята специалност е…
— Банковите измами — довърши вместо него тя.
Той кимна.
— Нещо, което зная, което съм научил, е, че обикновено на вицепрезидентите не им е лесно да вършат злоупотреби, защото те не се занимават директно с парите. Ако има кражба, обикновено се търсят касиерите. Или понякога шефовете включват и управителите на клонове или други служители. Вътрешни хора за банката.
Устата на Бей пресъхна. Тя виждаше градината през прозореца. Беше ужасно, наистина. Преди няколко дни се чувстваше благословена, имаше беседки с рози, божури, жълти маргаритки, секирчета и делфиниуми, цъфнали като по чудо, беше благословена, имайки градината на своя живот, на своето семейство, която сега повяхваше и изсъхваше пред очите й.
Тя примигна и се заслуша.
— По-обичайно е вицепрезидентите да използват влиянието си… заемайки пари на фиктивни корпорации, които са създали… или да правят „лоши“ заеми, за които знаят, че няма да бъдат върнати… да събират комисиони… да използват властта си…
— Шон не би могъл да направи това — заяви Бей. — Той трябва да отговаря пред целия борд на банката. Попечители, други администратори…
— Хората го познават, вярват му — продължи Джо. Беше с раиран костюм и тъмносиня вратовръзка на малки бели точици; тя го видя как прокарва пръст по шията си, забеляза потта на челото му. Те нямаха климатик; не им трябваше, с морския вятър. Прекарваха летата по шорти и бански костюми. Отдавна в тази къща никой не носеше сако или вратовръзка. Всяка вечер, когато Шон влизаше, захвърляше сакото си.
— Точно така. Вярват му — потвърди тя, наблюдавайки как Джо се поти.
— Той присъства на заседанията на комисията по заемите, дава одобрението си за съмнителен заем; другите може да се учудят, но го пускат да мине. Казват си: „Хей, щом е добър за Шон…“ Може да подозират нещо, но щом той казва, че всичко е наред, те го правят. Не възразяват. Или, и ние току-що отхвърлихме тази възможност, някой от тях му е помагал.
— Намеквате, че е имало лош заем?
Джо кимна.
— Да, имало е. Преди шест месеца.
Бей се шокира.
— И вие го разследвате едва сега? Освен това какво ви кара да мислите, че Шон е извършил нещо нередно? Ако някой не си е изпълнил задълженията, вината е тяхна, не негова…
— Нещата се разпаднаха, когато Агенцията за защита на депозитите направи вътрешния си одит. Висок процент на съмнителни заеми от „Шорлайн“ — твърде много очевидни грешки са били прикрити. Те ни извикаха.