— Ние имаме достатъчно пари — поясни тя. — Всички удобства.
— За него това дори не е било кражба. „Просто ще си взема сто долара и ще ги върна във вторник. Ще ги използвам през уикенда.“
— Не… ние имаме много… — Нали винаги това бе аргументът на Шон Бей да си остане у дома? Всеки път, когато тя искаше да се върне в училище, да започне работа? Той й казваше, че имат всички удобства… че имат много… не искаше съседите да си мислят, че се нуждаят от пари.
— После идва вторник и никой не пита… и той продължава. Сумите нарастват. Хиляда, пет хиляди. Девет хиляди и деветстотин. Нали разбирате, той е знаел, че всяка парична трансакция над десет хиляди долара изисква Доклад за трансакция в брой. Опитал се е да лети под радара, но Фиона е забелязала. Избрал си е, клиенти с големи авоари, от които да краде; помислил си е, че те може би няма да забележат. И те не са. Никой от клиентите дори не е забелязал. Той се е нуждаел — единствено нуждата го е карала да продължава.
— Не! — възпротиви се Бей. Каква нужда? Ипотеката, ваканциите, две коли, три деца, яхтата… някоя връзка? Защо ще рискува всичко, което имаха, за да краде от банката?
— И те са се натрупали с времето — продължи Джо.
— Месеци?
— Това разследваме сега. Сумите са нараснали драматично преди около единайсет месеца.
Нужда. Само нуждата.
— По закон — поясни Джо — всеки, който се занимава с пари във финансова институция — касиери, мениджъри на клонове — трябва да си взема отпуск в две последователни седмици, финансовите съветници се занимават само с документи, така че те са изключение.
Бей разбра. Шон й беше обяснил това. Всяко финансово престъпление би излязло на светло за две седмици.
— Но тези тринайсет дни след изчезването на Шон разкриха доста. Той не е прикрил следите си.
— Сигурно му се е случило нещо ужасно — прошепна тя и устата й пресъхна като растенията отвън. Помисли си за кръвта на „Алдебаран“. За черното и за всичката тази кръв по одеялото. — Имал е причина да не се прибере. Ами ако е…
— Боите се, че е мъртъв.
Бей се сдържа и кимна.
— Тялото му не е открито — продължи Джо. — Ако беше зима, с много лед и сняг, това би било по-обяснимо. Но е лято. Извинете ме за безчувствеността, но телата не остава, скрити в горещо време. Мислим, че е намерил лекарска помощ някъде и че се крие. — Той плъзна една хартия към нея, банковото извлечение от „Анкор Тръст“.
Бей сведе поглед към дебита на страницата. Преди четиринайсет дни в сметката е имало сто седемдесет и пет хиляди долара. А от тринайсет дни насам в баланса пишеше „нула“.
— Семейните ни сметки са в „Шорлайн“ — поясни разтреперана тя. Първото, което направи, след като се опомни от мисълта, че Шон е изчезнал, бе да провери състоянието на банковите им сметки.
Джо Холмс извади втори лист от папката си. Поколеба се, после й го подаде.
— Двайсет и седем хиляди долара — поясни той. — Чекове, спестявания, паричен пазар.
— Много е — отвърна тя, подражавайки на съпруга си. Очакваше да са повече.
— Никакви акции, облигации, друга инвестиции?
— Пазарът беше несигурен. Шон поема доста рискове, като инвестира. Имахме големи загуби. Но той спестява за колежа — имаме три деца.
— И харесва яхтата си, харесва казиното, харесва…
Бей вдигна очи, за да види дали той ще каже „другите жени“.
Но той не го направи. Агентът от ФБР изглеждаше уморен, беше му горещо, съжаляваше за всичко, сякаш просто желаеше този ден да свърши и той да се прибере у дома. Имаше ли деца, жена? Не носеше халка… Въздухът в къщата бе неподвижен, а Бей изведнъж усети, че може да изсъхне и да се превърне в пепел.
— Къде мислите, че може да е той, Бей? — попита агентът.
Тя седеше неподвижна, втренчена в двете сметки. Беше пресметнала всичко сама през последните няколко дни. С плащанията по ипотеката, застрахователните премии и данъците, с храната за децата, сметките за електричеството, за отоплението, с плащането на минимума по кредитните карти им оставаха около пет месеца, преди да се стопят спестяванията им.
А колко щеше да изкара Шон с тези сто седемдесет и пет хиляди долара и къде ги беше занесъл?
— Когато някой злоупотребява с доверителен тръст — поясни Джо. — Всички чекове и баланси се анулират.
Дали говореше за хората в банката? Или за нея и децата?
— Кой е Ед? — попита той.