— Да — отвърна тя. — Баща ми цени повече атлетиката.
— Борбеният дух е жив в Шорлайн Банк — изрече той и забеляза празното място на средната полица. — Какво е имало там?
— Странно, че попитахте — отвърна тя и се смръщи. — Липсва ми една сребърна купа. Не е важно — спечелих я на състезание по скокове преди няколко години.
Джо кимна и отново благодари на Фиона за отделеното време. Докато вървеше през банката, той бе уверен, че всички го наблюдават дискретно.
Всички, освен Марк Боланд. Той бе на телефона, застанал с гръб към вратата. Самият той изглеждаше доста борбен, помисли си Джо, отивайки към колата си.
След като видя, че Джо Холмс се отдалечава, Тара даде на Бей половин час да остане сама. Двете с Ани набраха огромен букет. После прецапаха през потока и прекосиха задния двор. Новинарските лешояди извикаха от алеята и Ани се напрегна. Когато бяха в безопасност вътре, Тара инструктира кръщелницата си да подреди цветята във висока ваза, а тя се качи горе и откри Бей, свита в леглото си.
— Денят е твърде хубав, за да го пропиляваш тук вътре — започна. — Въпреки всичките идиоти, паркирали пред къщата ти.
Лицето на Бей остана заровено във възглавницата.
Тара седна на ръба на леглото и сложи ръка на рамото на Бей. Стори й се прекалено крехко, сякаш цялото това изпитание буквално отнемаше всичко от нея.
— Бей? Видях Джо Холмс ей там.
Тя не отговори, само тихо ридаеше.
— Бей?
— Ужасно е, Тара — каза най-накрая Бей. — Много по-зле е, отколкото си мислехме. Шон наистина го е направил — присвоявал е пари, планирал е всичко, използвал е клиентите си. Да краде пари, инвестирани пари — лошо е.
— Сигурен ли е?
— Да. Има много доказателства. Показа ми много от тях. Включително нашите сметки…
— Бей, не — не е взел пари от вас…
Тя кимна и се разрида. Стисна калъфката на възглавницата си и Тара видя, че вече е мокра от сълзи. Изпитваше такава завладяваща ярост към Шон, че едва сдържаше гласа си спокоен.
— Колко е зле?
— Не знам още, Тара. Дори не мога да мисля. Всичко това просто ме поразява. Той е престъпник. Моят съпруг! Що за идиотка съм аз да не знам това? Какво ще кажа на децата? Всеки ден излиза наяве нещо ново и ужасно. Те стоят тук и се молят баща им да е добре.
— Знам. През цялото време докато Ани беше при мен, тя не можеше да откъсне очи от къщата ви. Сякаш той щеше да се появи всеки момент.
— Чакат го да се върне — когато той вероятно ще отиде в затвора!
— Не е чудно, че се крие някъде.
Бей се обърна по гръб и погледна Тара с подутите си, зачервени очи.
— Какво ще правим? — попита.
— Ще бъдеш силна — заяви твърдо приятелката й. — Ще преминем през това заедно.
— Благодаря, че си тук — въздъхна Бей. — Не знам какво щяхме да правим без теб — и аз, и децата.
Тара само поклати глава — подобно нещо дори не си струваше да се казва. Бей я бе приела в семейството си, сякаш й беше сестра. Силата на любовта й не знаеше граници и тя не понасяше Бей да й благодари.
— Само да знаеш колко си прекрасна — каза Тара и се наведе да я прегърне, да я погледне право в очите.
— И колко греши той.
Най-добрите приятелки се погледнаха в очите и Бей кимна.
— И върви виж онзи строител на яхти — напомни й Тара.
— Онзи какво?
— Дани Конъли.
— Защо? — попита Бей, а очите й се премрежиха от объркване и болка.
Тара преглътна, сдържайки онова, което си мислеше наистина: че може би единственото свястно нещо, което Шон бе направил през тази ужасна година, бе да отвори тази врата за Бей. Но тя не го каза. Вместо това призова във въображението си Джо Холмс и дядо си и заговори като следовател по делото.
— Защото точно сега ти си в пълно неведение — заяви твърдо тя, — а Даниъл Конъли е една от нишките.
6.
Тъй като дните минаваха и нищо не се случваше, репортерите тръгнаха за други истории, оставяйки семейство Макбий на мира. Джо Холмс установи това и изпита облекчение. Той забеляза Тара О’Тул да седи на предните стълби и да чете на най-малката Макбий, Пиджийн. Видя я, че го наблюдава като майка орлица, с остър поглед и готова да използва ноктите си, ако се наложи.
Той направи справка за дядо й. Прочете и за всички О’Тул, които успя да открие. Най-видният в Кънектикът беше Сиймъс О’Тул, капитан на детективите в Ийстпорт. Подробностите изглеждаха точни — името на жена му беше Илейн и след пенсионирането му те се бяха оттеглили в лятната си къща в района на Блек Хол — Хабърдс Пойнт.