Капитан О’Тул бил известен в отдела със строгия си контрол върху наркотиците още в ранните дни на една епидемия, превърнала цели квартали във военни зони. Станал известен с внезапните си нападения над дилъри в Уест Енд, водел полицаите си в складове, пълни с наркотици, току-що стоварени от корабите в пролива Лонг Айлънд, скрити в камиони, летящи по североизточния коридор на междущатското шосе №95.
Досието му беше пълно с престрелки, важни арести, лични рани — бил прострелван три пъти. Медали за храброст, за изкусна стрелба. Файлът съдържаше и историята за това как капитан О’Тул се явил пръв на мястото на жестока катастрофа: един от шофьорите бил пиян. Той умрял моментално, както и жената в другата кола. Името му било Дърмот О’Тул. Синът на капитана.
И бащата на Тара.
Джо кимна на Тара, Тя му отвърна. Две издънки на семейства, свързани със силите на реда, помисли си той. Тя вероятно не искаше да има нищо общо с друг полицай — не че някога щеше да има шанса да разбере. Беше прекалено свързана с това разследване.
Спирайки на паркинга пред Шорлайн Банк, той забрави за нея и влезе вътре. Беше се видял с Едуардо Валенти, чернокосо колежанче, което работеше през лятото като касиер. Контактите му с Шон Макбий се свеждаха до минимум. Разказа на Джо за един излет с „Алдебаран“ с още няколко души от банката, за няколкото случая, когато Макбий спирал до бюрото му да попита как вървят нещата. Едуардо не харесваше Шон.
— Стори ми се много мазен и повърхностен.
— Какъв коментар за шефа ти! — усмихна се Джо, развеселен от самонадеяността на хлапето.
— Родителите ми са ме научили да разпознавам искреността — поясни Едуардо. — Не я видях у господин Макбий.
Едуардо Валенти произлизаше от много богато кастилско семейство, сдържано и достойно. Винаги го наричаха „Едуардо“ — никога „Ед“.
Джо не забеляза сигнал за тревога тук. После попита за Едвин Тейлър и секретарката му обясни, че той ще се върне от отпуск на следващия ден.
А сега му каза, че е тук. Джо поздрави набързо Марк Боланд и Франк Алингам, мина през фоайето и бе посрещнат от мъж на около трийсет и пет години, с високо чело, очила и объркан поглед.
— Съжалявам, че не бях тук вчера, когато сте идвали — извини се Едвин Тейлър и стисна ръката на Джо.
— Тъкмо се връщам от Шотландия и съм напълно шокиран. Не мога да повярвам в това, което говорят за Шон. Вярно ли е?
— От онова, което успяхме да научим — отвърна Джо. — Защо не ми кажете какво знаете за Шон и неговите банкови операции?
Едвин Тейлър изложи най-основно същата история, която Джо вече беше чул от всеки друг служител в Шорлайн. Шон бе очарователен, остроумен тип със страхотна трудова етика и много амбициозен. Както всички останали бил разстроен от назначението на Марк Боланд за президент. Тейлър сподели с Джо, че Шон се е стремял към поста.
— Как ви наричат, господин Тейлър? — попита Джо. Макар да бе питал другите служители, той искаше да го чуе директно от него.
— Моля?
— Прякорът ви Ед ли е?
— Не, „Трип“ — отвърна той. — Аз съм третият. Баща ми е Ед. Защо?
— Баща ви наблизо ли живее? Тук, в „Шорлайн“, ли си държи спестяванията?
— Да и на двата въпроса — отвърна Трип Тейлър. — Живее в Хотърн и използва услугите на нашата банка.
— Той клиент ли е на Шон Макбий? Или работи с вас?
— Всъщност аз помолих Шон да се погрижи за него — поясни Тейлър. — Шон е много добър в работата си. Върши я страхотно. Частният банков отдел направо процъфтява. Освен това баща ми е приятел на Огъста Ренуик, една от най-големите клиентки на „Шорлайн“, а тя винаги хвали Шон.
— Ще трябва да си поговоря с баща ви — мрачно изрече Джо, представяйки си странните рисунки и драсканици на Шон, спомняйки си името Едвин Тейлър Младши от счетоводната книга, която откри на яхтата.
Корабостроителница „Елиза Дей“ бе разположена в голяма барака в края на корабостроителницата в Ню Лондон. Корабостроителницата въртеше голям морски бизнес, включително влачене и обслужване на фериботите, движещи се в пролива Лонг Айлънд между Ню Лондон и Ориент Пойнт, осигуряваше док за големи яхти и търговски риболовни кораби и обслужваше като домашно пристанище състезателна яхта, претендент за Американската купа, построена от Пол Джеймс, с капитан Туиг Кроуфърд.