— Да чакате? — попита Елиза. — Имате предвид баща ми?
Сърцето на Бей подскочи, мислейки си за Ани и за собственическото й отношение към Шон. Децата имаха илюзията, че родителите им не са обичали никого другиго, обичали са се само един друг. Тя се усмихна и я успокои.
— Баща ти изобщо не беше за мен. Елиза — обясни. — Аз бях просто хлапе — малко по-голяма от теб. Той беше мъжът, който поправяше всичко на плажа. Аз му се възхищавах, това е. Той ме научи да поправям разни неща.
Елиза кимна доволна. Тя беше много бледа, сякаш никога не се бе показвала на слънце. Дори сега, застанала в голямата барака, тя отстъпи в сянката, за да не стои под слънчевата светлина.
Бей й подаде малкия хартиен самолет, който вдигна от земята.
— Сигурно си наследила таланта на баща си. Да правиш разни неща. Това наистина е един много добър самолет.
— Това е гълъбица — поправи я момичето и я взе. — Белокрила гълъбица.
— Е, красива е. — Бей долови чувствата на детето. Тя бе дошла тук по една ужасна работа, а не знаеше дори какво да пита. Това момиченце бе толкова различно от Ани, почти по всичко — ръст, тегло, бледност, откритост — но толкова близка до нея по сърце; Бей долавяше болката на това дете, както и на собствената си дъщеря.
— Напомня ми за майка ми; каквато е сега — каза Елиза, все още загледана в онова, в което Бей разпозна птица оригами. Момичето наклони глава, за да погледне към баща си. Проследявайки този поглед, Бей бе шокирана от изражението на Дан.
То бе твърдо и студено. Челюстта му бе стегната, сякаш бе преграда за чувствата, натрупани отвътре — а те не бяха прости. Той се взираше в дъщеря си, сякаш самата гледка му причиняваше болка.
Елиза също забеляза изражението му. Очите и проблеснаха сякаш с одобрение, тя примигна и погледна встрани.
— Може би трябва да се прибирам, татко — заяви Елиза.
— Остави ме да поговоря една минута с Бей — предложи той, — а после ще те закарам. — Леденият поглед беше изчезнал; гласът му бе сърдечен и любящ. Но Бей знаеше какво видя и се наведе леко към Елиза.
— Ще се радвам да те закарам — предложи тя. — На път към дома…
— Ти живееш в Хабърдс Пойнт — напомни й Дан.
— Да… Ти знаеш? — попита тя, а сърцето й щеше да изскочи при мисълта, че Шон е бил тук.
Той кимна.
— Дъсчената пътека все още ли е там?
— Не ми казвай, че не си водил жена си и Елиза на плажа! — възкликна Бей. — Че не си им показал нещата, които си построил — ураганът отнесе стария мост, но ние построихме нов и почти всичко друго си е все още там.
— Татко строи нещата така, че да траят вечно — поясни Елиза. Думите изразяваха гордост, но тя ги изрече тихо, сякаш зад тях се криеше нещо мрачно. — Жалко, че хората не са направени така.
— Хората? — попита Бей.
— Ще те чакам в камиона, татко — подвикна Елиза, сякаш Бей не й беше предложила да я закара. — Разкажи й за мама.
— Идвам веднага — обеща Дан.
Сега, когато се обърна към Бей, тя видя тревога в очите му. Носеше факса му и искаше да го помоли да й обясни, но все още не можеше да заговори. Познаваше много добре тези бразди около очите, тревогата, изписана на лицето му.
— Благодаря за предложението — кимна Дан. — Но аз трябва да си поговоря с нея. Вероятно си личи, но тя наистина преживя много. Майка й почина миналата година.
— Съпругата ти? Съжалявам! — възкликна Бей.
— Благодаря — отвърна просто той, почти грубо. — Както и да е, ние живеем доста надалеч от теб. Всъщност в обратната посока — в Мистик. Край старата къща на родителите ми.
— Живял си в района през цялото време, а аз не съм знаела.
— Странно е. Винаги когато минавам край изхода за Блек Хил по деветдесет и пета, си мисля за плажа, чудя се дали ти и останалите сте още там.
— Трябва да си разбрал — каза тя, извади факса от джоба си и му го подаде. — Свързал си се със съпруга ми.
— Знам — отвърна той и извади от джоба си очила за четене. Тъмнокестенявата му коса бе прошарена. „Толкова време мина — помисли си Бей. — Никой вече не е същият.“ — Не можах да повярвам на очите си, когато дойде да се видим.
— И защо дойде? — попита тя.
— Иска да му построя лодка — отвърна Дани, потупвайки по факса.
— Разбирам. Но защо? Защо ти?
Очите му блеснаха за секунда.
— И аз се чудех. Но след като приключихме с шегичките и попитах за теб, той премина направо на въпроса. Посещението му беше само заради лодките.