— Знам, че оставих тази поръчка някъде тук — обясни той. — Той беше много конкретен, само ако мога да я намеря…
— Съпругът ми всъщност не си пада много по дървените лодки. Заради това съм изненадана, че е дошъл при теб — каза тя, забелязвайки чертожната му маса и рисунките на гребни лодки, разхвърляни отгоре. Сега погледна към лавиците с книги за Хорешоф и Конкордия до събраните писма на Е. Б. Уайт и куп стари морски списания. — Той спомена ли нещо за писма? За онези, които сме си писали с теб?
— Ти и аз? — попита Дан и вдигна поглед. — Не, не е. Боже, това бе преди толкова време…
„А аз съм ги запазила всичките — помисли си Бей. — Дали това е лудост?“ Тя погледна отново към снимката на Чарли и се смути. За какво се е държала през всичките тези години? Ако бракът й някога е бил наистина щастлив, нямаше ли да ги изхвърли? Дан със сигурност бе намерил истинската любов на живота си… Погледът на Бей се плъзна по бюрото и отново се спря на Дан. Той бе остарял, по-набръчкан отколкото го помнеше, променен от живота и любовта. Но той все още бе първата й любов и тя все още чувстваше тръпка само като го видеше.
— Наближавам — обясни той. — Сега съм на юни… чакай.
— Не бързай — успокои го тя, изтощена от бурните емоции. Отиде до прозореца да погледне към реката, но се спъна в някакъв ремък на пода.
Посягайки да запази равновесие, залитна към лавиците и извика с изненада.
— Какво прави това тук? — попита, посягайки с трепереща ръка към предмета на най-горната лавица.
Дан отвори широко очи и леко се изчерви.
— Това е на дъщеря ми — обясни Бей, а очите й се напълниха със сълзи, когато вдигна малката зелена лодка.
— Ани я направи за баща си.
— Свършила е страхотна работа — похвали я Дан. — Детайлите са отлични — сглобките и оформянето…
— Той й обеща, че винаги ще я държи при себе си.
— Мисля, че точно това е имал предвид — отвърна той, когато намери фактурата. — Това е поръчката за четириметрова гребна лодка. Той ми остави лодката й, за да знам какво да строя.
— Но защо е искал лодка? — попита Бей, поглеждайки в ясните сини очи на Дан. — Шон предпочиташе яхти…
— Искаше я за дъщеря ви.
— За Ани? — попита тя и сърцето й заби лудо.
Дан кимна.
— Да. Щеше да бъде за нея. Още не съм я започнал. Изоставих всичко, след като прочетох за Шон във вестника. Но той беше непреклонен за нея — искаше я за Ани. И настояваше да я построя сам — не да я давам на помощниците си. Показа ми модела при това първо посещение — и преди две седмици го остави да работя по него. Да продължавам ли с работата?
— По-добре задръж малко — отвърна Бей. Беше объркана, освен това не беше сигурна, че може да я плати.
Точно тогава се чу клаксонът на камиона.
— Тааааатеее! — извика Елиза. Дан погледна с извинение към Бей, а тя успя да каже нещо, че децата са си деца. Стисна му ръката и без да пита или да обяснява, пъхна лодката на Ани под мишница и излезе на паркинга заедно с Дан.
Качи се в колата си и остави лодката на Ани на седалката до себе си. Пъхна ключа в стартера, запали волвото и смъкна стъклата на прозорците. Соленият въздух нахлу в колата с корабните миризми на смола, лак и риба. Нямаше търпение да се прибере у дома, на плажа.
Но когато Дан и Елиза потеглиха в голям зелен камион с надпис „КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА ЕЛИЗА ДЕЙ“, изписан с малки златни букви на вратите, Бей отново се пресегна към лодката на Ани.
Беше толкова фина, толкова лека. Бей си спомни как двете с Ани купиха заедно балсамовото дърво, как дъщеря й го накисна, за да се огъне… как трябваше да съединят дъските с мънички скоби и ластици, да изчакат лепилото да изсъхне.
Да я сглобят…
Шон бе потаен както винаги. Бей някак си усети, че лодката на Ани и посещението на Шон при Дан — и оставянето на модела — могат по някакъв начин да хвърлят светлина върху изчезването му: върху това защо бе извадил от раклата едно от старите писма на Бей до Дани Конъли, върху всичките мистерии през последните му седмици вкъщи.
Тя си спомни колко упорито работи дъщеря й, за да направи на баща си чудесен подарък, който той никога да не забрави. Ани плачеше всяка нощ, мислейки си за Шон, останал сам някъде, криейки се от семейството си и от банката, и от закона, без нищо друго, освен малката зелена лодка, която да му прави компания.