Очите на Дан се разшириха от шок и разбиране. Но после той кимна, едва успяваше да диша, и пристъпи напред. И… каза тя. Тя отпусна юмруци и обви тялото си с ръце, сякаш изведнъж бе станало студено, сякаш можеше да се стопли.
— И на мен — прошепна тя и борбеността я напусна, гневът в очите й се превърна в скръб. — Ние израснахме заедно и аз се опитвах да го обичам през цялото време, но…
— Но какво, Бей?
— Изобщо не го познавах — прошепна тя, ридаейки с такава болезнена скръб и скрита мъка, че Дан не можеше да направи нищо друго, освен да стои много наблизо, много неподвижно, да не я докосва изобщо, да не проронва и дума.
9.
Дойде гореща вълна и следващите дни бяха потискащо знойни, а слънцето се превърна в огнена топка в плътното, бяло небе. Бей се опита да сплоти децата, да им помогне да преживяват всеки един ден. Тара й помогна да си спомни и да планира нещата, които те винаги бяха обичали — пикниците на сянка, плажа, пътешествията до „Сладоледения рай“.
Бей се движеше по инерция, давайки всичко от себе си — ако тя се разпаднеше, децата щяха да бъдат по-ужасени, отколкото вече бяха.
Всяка сутрин тя и двете по-малки деца ходеха до плажа, лягаха на одеялото, гмуркаха се във водата. Били и Пиджийн тичаха до сала, сякаш трескавата дейност можеше да засенчи реалността. Ани изобщо не идваше на плажа; тя искаше да спи до късно, а после ставаше и оставаше в къщата да чете. Бей се тревожеше за нея и се опитваше да я наглежда, без да се натрапва.
Франк Алингам се отби с ястия, приготвени от жена му. Марк Боланд се обади два пъти, да види дали Бей се нуждае от помощ, Алис също позвъни. Опитваха се да се държат дружелюбно, но гласовете им я поразиха. Усилията им й напомниха какво е направил Шон.
Във вторник сутринта някой позвъни на вратата. Бей отвори. Беше с бански костюм, а отгоре си беше сложила голяма стара риза. На вратата стоеше Джо Холмс, облечен както винаги в нещо като униформа на ФБР — тъмен костюм, тъмна вратовръзка.
— Бей, може ли да вляза?
— Добре — отвърна тя и отвори вратата по-широко. Почувства се уязвима, полуоблечена, но не искаше да губи време и да се преоблича: искаше всичко това да приключи и той да си тръгне. Тя го въведе в дневната и той седна на стола на Шон. Стомахът й се сви.
— Съжалявам, че се натрапвам така. Но разследването ни откри още няколко неща, които бих искал да узнаеш.
Тя зачака, неспособна да каже нещо.
— Огледахме мястото, където колата на съпруга тя е излязла от пътя. Премерихме спирачния път, радиуса на въртене… и те не ни приличат на произшествие. Мислим, че Шон е бил убит.
— Не… Защо? Не разбирам. Убит… — прошепна тя, шокирана, разстроена от думата.
— Не знаем със сигурност — обясни агентът. Очите му бяха нежни и тя можеше да се закълне, че са изпълнени със състрадание, сякаш наистина се интересуваше от чувствата й. Очите й започнаха да парят. Как ще накара децата си да се сблъскат с това? И как самата тя ще се сблъска с него? Шоковете идваха един след друг.
— Какво ви кара да мислите, че това е възможно? — попита тя, когато успя да събере сили и да проговори.
— Казахте, че е бил ранен на яхтата, че е изгубил много кръв…
— Това е вярно, така е — отговори тихо Джо. — Но въпреки това защо не е тръгнал по-рано? Защо не се е обадил за помощ? Подобни инциденти обикновено не стават на тихи селски пътища с добре поддържана кола. Шон вземаше ли наркотици?
— Не, никога. Защо?
— Открихме кокаин в организма му.
— Шон никога не е взимал кокаин — заяви Бей. — Наистина беше праволинеен — бе толкова против наркотиците. Той беше… безразсъден в други отношения, но не и с наркотиците.
— Може би е променил мнението си за това.
Тя наведе глава. Той бе променил позицията си по отношение на толкова много неща — защо не и за наркотиците? Но инстинктът й подсказваше, че не е.
— Може ли това да го е убило?
— Може да му е попречило да шофира, особено след загубата на кръв. А може и да не е бил сам.
— Какво имате предвид?
— Може да е имало някой с него в колата.
— Когато е излязъл от пътя? Когато е умрял? Кой?
— Това наистина е всичко, което мога да кажа засега. Разследването продължава; много съжалявам за всичко. За теб и за децата.
— О, Шон — въздъхна Бей и наведе глава.
— Сигурен съм, че до края на деня пресата ще разтръби новината — предупреди я агентът. — Просто исках ти да узнаеш първа.