Бей засенчи с ръка очи, взирайки се в хълмовете.
— Мисля, че когато съм на плажа — отговори тя. — Когато погледна към брега, към всичките скали и плажове, към блатата… и двете обичаме плажа, но ти обичаш малко повече сушата… Верни сме на имената си.
— Бей и Тара… море и земя.
— Хайде да станем художнички — предложи Тара.
— Да станем живописци.
— О, Тара — въздъхна Бей. Идеята я изтощаваше. Тя гледаше как двете й по-малки деца се носят през дивото поле като малки призраци, като малки зомбита, без енергията на предишните излети за боровинки. Семейство сърни пасеше в сенките до каменната стена на изток, а децата дори не ги забелязваха.
— Искам да стана художничка, вместо само да излизам с тях. Всички те миришат на ленено масло и честно, мисля, че имам много по-ясен поглед към живота, отколкото който и да е от тях. Любовният ми живот линее. Поне си имам страхотна кариера. — Тя се разсмя. — Чистя най-хубавите къщи в Блек Хол.
— Ето защо имаш толкова свободно време — отвърна приятелката й. — Сама си определяш работното време.
— Дяволски си права — съгласи се Тара. — Само да си имах някой специален човек, когото да мажа с масло на плажа. Освен теб, разбира се. Искам да се срещна с някой силен и удивителен мъж. Твоят мъжки еквивалент.
Бей се разсмя.
— Говоря сериозно — настоя Тара. — Искам човек, с когото да се държим за ръце, да ходим на концерти, да излизаме на верандата и да наблюдаваме звездите… но когато се намеси някой реален мъж, не мога да си представя как ще изкарам остатъка от живота си с него.
— Разбирам — отвърна тихо Бей, наведена над малък храст.
— Но ти го направи — отвърна Тара и коленичи до нея. — Ти пое риска, влюби се… имаш три страхотни деца.
— Знам — съгласи се тя. — Но с Шон нямахме нищо реално. Какво описваш? Искаш да си държите ръцете и да танцувате? Аз се вглеждам в брака си и се чудя къде е отишло това, ако изобщо е съществувало?
— Мислиш ли, че го е имало?
— Не знам. Мисля, че го исках толкова силно, та накрая се убедих, че съществува. Точно сега чувам за разследването, за нещата, които е правил Шон, за което аз не съм знаела нищо, и ми се иска да скоча от някоя скала. Какво говори това за мен — и за нашия брак — че най-голямата част от живота му е останала в тайна за мен?
— Той беше идиот — промълви Тара. — Да направи такова нещо.
— Дори не знам как да продължа от тук нататък.
— Ето защо трябва да станеш художничка. И двете — можем да впрегнем ирландската си страст, да я насочим в изкуството си.
— Точно сега у мен няма много страст — отвърна Бей. Вдигна поглед към Тара, която изглеждаше висока и силна, осветена от слънцето. Тялото на Бей я болеше толкова много, че не можеше да се помръдне; чувстваше се така, сякаш е била в колата с Шон, че е прекарала всички тези дни смазана от тежестта на морската вода, че по пръстите и лицето й са полепнали раци и риби.
— Имаш — настоя тихо Тара. — Ти си жива и дишаща страст…
— Аз съм само една майка от предградията — възрази Бей. — Това е всичко.
— Но го правиш с цялото си сърце.
Бей не отговори. Разтревожена до болка за децата си, особено за Ани, тя бе решена да премине с тях през това, да направи всичко възможно, за да се върнат към нормалния си живот, да им покаже отново радостта.
Те напълниха кошниците си, платиха на жената зад щанда и потеглиха обратно към брега. Когато зави в алеята, първите мисли на Бей бяха за Ани. Дали не грешеше, като й позволяваше — толкова мълчалива и затворена в себе си — да постъпва както си иска през тези дни, дали не трябваше да я накара да се присъедини към семейството и да не я оставя сама в стаята й?
Но щом влязоха в кухнята, Ани ги посрещна на вратата.
— Мамо, ще имам нужда от кола — заяви. — Не днес, но скоро — нали?
— Докъде? — попита Бей, изненадана и щастлива.
— До Мистик.
— Ти нямаш приятели в Мистик — обади се Били.
— Та ти дори не искаш да си играеш с приятелите си от Хабърдс Пойнт.
— Да — възкликна Пеги, която изглеждаше обидена. — Ти дори с мен не искаш да си играеш.
— Кого искаш да посетиш? — попита Бей.
— Елиза.
— Елиза Конъли? Та ти я видя само веднъж, онзи път…
— Но тя ми се обади, мамо — обясни Ани и очите й грейнаха. — Докато бяхте на плажа. Иска да намина. Открила ме е.
Виждайки усмивката на дъщеря си, дълго скриваната светлина в очите й, Бей усети как сърцето й се свива.