Огъста отиде до шкафа с поезия и драма. Книгите на всяка от четирите стени на кабинета бяха подредени по тематика. Най-голямата засега съдържаше книги за изкуството, включително около двайсет биографии и албуми на Хю и неговата работа и още петдесет тома, отнасящи се по-общо до художествената колония Блек Хол.
На друга стена бяха разположени историческите и научните книги — наръчници за птиците, небето, черупките и рибите около Блек Хол, както и изследвания по геология и геофизика на източното крайбрежие.
Но сега Огъста се обърна към поезията и драмата. Тя обожаваше ерудицията; боготвореше поезията. Посегна към най-прелистваното си и най-често препрочитано томче с поезия на Барда на третата полица отгоре. Когато извади книгата, един механизъм щракна и полицата се завъртя навън, разкривайки таен сейф.
Огъста бързо завъртя шайбата. Комбинацията беше проста, не можеше да се забрави: месеците и датите от рождените дни на всяка от дъщерите й.
След като отвори сейфа, тя отмести настрани торба със златни дублони и малка кутийка с бирмански рубини, дадени й за съхранение от онзи търсач на съкровища, зет й; купчина облигации на приносителя, пари в брой, подбрани гривни и огърлици, изработени от Хари Уинстън от платина, диаманти и сапфири. Смарагдовите обици на Вуарне.
Огъста търсеше един документ. Съобщение от банката й от този месец. Извади го бързо, затвори рязко сейфа и върна Шекспир на мястото му, после се настани зад бюрото. Посегна към калкулатора и загледана в документа, започна да събира цифрите.
Тара бързо се справи с къщата на Ренуик. За този ден й оставаше да чисти още една къща, малко работно ателие на един художник на брега на река Айбис. Проста работа в сравнение с „Хълма на светулките“. Главното бе, че тя искаше да се върне в Хабърдс Пойнт възможно по-скоро. Бей имаше среща с Дан Конъли в два, а тя искаше да бъде там, за да й даде морална подкрепа, а и защото умираше от любопитство.
Почиствайки долния етаж с бърсалката и влажния парцал, тя остави кабинета за най-накрая. Винаги правеше така. Това бе любимата й стая в цялата къща, уютна и привлекателна, пълна с книги и семейни снимки. Щом влезе в кабинета, тя се стресна, когато видя Огъста Ренуик, седнала зад голямото махагоново бюро.
— О, госпожо Ренуик! — възкликна тя. — Мислех, че сте на верандата.
— Не, Тара — отвърна старицата, втренчена в някакъв документ на бюрото си. — Твърде съм разтревожена, за да седя навън.
— Съжалявам. Да оставя ли тази стая за по-късно?
Огъста отмести документа и погледна към Тара над малките си очила с рамка от черупка на костенурка.
— Познаваше го добре. Нали?
— Кого? — попита тя и стомахът й се преобърна.
— Шон Макбий. Хайде да не се преструваме. Аз се нуждаех от чистачка, а той ми каза, че най-добрата приятелка на съпругата му има фирма за почистване и аз те наех.
— Да, познавах го много добре — отговори Тара, като гледаше Огъста право в очите.
— Разкажи ми за него — предложи възрастната жена и й посочи напукания кожен стол от другата страна на бюрото. Тара си пое дъх. Сякаш балансираше върху въже; искаше да бъде лоялна към Бей, но и не желаеше да бъде груба с работодателката си. Погледна Огъста и седна внимателно на ръба на стола.
— Той беше добър приятел — започна. — Много добър приятел. Израснахме заедно, летувайки в Хабърдс Пойнт.
— Ирландската Ривиера — усмихна се Огъста.
Тара също се усмихна вежливо. Протестантите наричаха Хабърдс Пойнт „Ирландската Ривиера в Кънектикът“. Баба й винаги казваше, че е така, защото им завиждат.
— Продължавай — подкани я госпожа Ренуик. — Разкажи ми повече за Шон.
— Ами, той отиде в гимназията „Свети Тома Аквински“ в Нова Британия, после в Бостънския колеж. И на двете места играеше в представителните баскетболни отбори; получи магистърска степен от Университета в Кънектикът. Ожени се за момиче от Хабърдс Пойнт. После стана банкер в Шорлайн Банк енд Тръст.
Огъста й махна нетърпеливо с ръка.
— Мога да науча това от резюмето му — прекъсна я тя. — Тези неща не ме интересуват. — Тя потупа по документа на бюрото си, прокарвайки нокът надолу по страницата. — Това ме интересува.
— Какво е това? — попита Тара.
— Моят банков баланс. За една малка сметка. Почти я бях забравила. Шон ме посъветва да я открия преди години. Имаше за продан някакви сертификати на по-изгодна цена. Спомням си как ми се обади в една снежна сутрин и ме убеди — знаеш какъв беше.