— Никой не знае — отвърна тя.
— Дори ти, Гелъуей? — попита той. — След всичките лета, прекарани тук?
Тя го погледна и си помисли колко бързо се изнизаха тези лета. Лицето му беше почерняло, косата му беше прошарена на слепоочията, но сините му очи все още бяха толкова живи, толкова готови да се усмихнат.
— Дори аз — отговори тя.
— Старият господин Фоли се опита да ме наеме да поправя тези маси — спомни си Дан. — Искаше да дойда с шлайфмашина и да махна всички тези драсканици…
— Хлапетата просто щяха да ги издълбаят отново — отбеляза Бей.
— Мисля, че той знаеше това — отговори Дан.
— Традиция… такова просто нещо — въздъхна тя и проследи с пръсти дълбоко изрязаните инициали на Шон.
— Е, как ми се иска да направя живота ти добър и това да е все още толкова лесно, Бей Макбий — въздъхна той, — просто да боядисам кепенците в синьо. Или да те доведа тук на лимонада.
Тя наистина не можеше да каже нищо след това. Допи лимонадата си и продължи да седи там, край изподрасканата стара маса, хванала хладната, празна чаша в ръцете си.
12.
Джо Холмс седеше в офиса си, временният спомагателен офис, който ФБР вмъкна между магазина за печене на кафе на Източния бряг и будката за плочи втора употреба на Анди в мола, или поне онова, което минаваше за мол тук в Блек Хол, Кънектикът. Това градче беше шик, с главно „Ш“. Представата им за комерсиализация им позволяваше магазинът за кафе да развее флаг със своето лого, отпечатано върху димяща чаша, на прът, стърчащ от витрината. Джо харесваше кафето, харесваше Анди и неговите плочи втора употреба, но точно сега трябваше да се концентрира.
Беше захвърлил сакото си върху облегалката на стола, а сега разхлаби вратовръзката си и запретна ръкавите на бялата си риза, залавяйки се със списъка на нещата, които знаеше досега, и на онези, които все още трябваше да научи, преди да закрие делото. Наистина искаше да измъкне подробностите от Бей Макбий, но все още не можеше. Дори в момента Анди Крейн събираше данни, като разпитваше съседите. И за какво? Да научи, че Бей си има тайна; дълбоко прикрито увлечение по събиране на диаманти и платина? Джо се втренчи в досието на Шон.
Шон Макбий. Безмилостен престъпник или нещастен идиот? За нещастие като при повечето хора — „престъпници“ всъщност бе твърде силна дума за тези хора — Джо разследваше и все повече разбираше, че Шон беше и двете. Докато климатикът бръмчеше, той прегледа досието. Служебният портрет на Шон се появи пред него: елегантно сресана пясъчножълта коса, зелени очи, широка усмивка, син костюм и червена вратовръзка. Снимката сякаш казваше: „С теб сме съученици; можем да играем баскетбол заедно; жените ни пазаруват в един и същи супермаркет.“
Цветната снимка двайсет и два на трийсет бе прибавена към галерията, изложена във фоайето на банката, за да убеди клиентите, че парите им са на сигурно място.
Само че те не бяха.
Повечето банкери от малки градчета бяха добри, честни, почтени хора, които дори не биха си помислили да откраднат. Те печелеха доверието на клиентите си с упорита работа, безупречен мениджмънт, разумни инвестиции, добри обществени връзки. Имаха дипломи от добри колежи и същата финансова проницателност като колегите им на Уолстрийт.
Работата в малки банки подхождаше по-добре на темперамента им. Те не летяха нависоко, не обичаха да поемат големи рискове. Макар че възнагражденията им не бяха толкова големи, те бяха постоянни и стабилни. Вместо луксозен апартамент в небесата с гледка като от самолет и предпочитания към малките часове, местните банкери имаха големи къщи върху обширни парцели и най-често се прибираха у дома навреме, за да си поиграят с децата преди вечеря.
Джо бе разследвал мошеници навсякъде, прекара много време в Ню Йорк и Бостън, преследвайки важни тузари, които криеха парите си в Швейцария или Буенос Айрес. Общественото мнение по-скоро би приело, че някой умел и изтънчен тип е изчезнал с парите на клиентите си, но не че господин Обикновен го е направил, съседът ей там, който тренираше децата им в Детската лига.
Шон бе особено труден случай. Всички го обичаха. Джо получаваше тези отговори, където и да отидеше: „Познавам Шон — той не би могъл да направи това.“; „Той има най-прекрасната съпруга на света. Няма начин.“; „Ходехме заедно за риба!“; „Играехме голф заедно!“; „Гледах го, като играеше баскетбол в щатския шампионат!“; „Виждахме го в църквата всяка неделя…“