— Е, разбира се, тя може да се досети! Знае, че единствената причина, поради която не мога да се видя с нея, ще е, ако дивите коне са ме отвлекли или ако някоя акула ме е изяла, или ако съм заключена!
— Може би тя не е толкова… лирична като теб. Може би си мисли, че си на гости на баба си.
— Ние сме сестри по душа, татко — възрази Елиза. — Знам, че тя се досеща за истината.
— Е, щом сте сестри по душа, тя вероятно знае истината за това дали съм се прецакал, дали съм казал нещо погрешно или не — каза Дан. Страшното бе, че логиката на Елиза започваше да му изглежда смислена.
— Ще се видя с нея в минутата щом изляза.
— Добре.
— Не ме покровителствай, татко. Само защото съм тук — изръмжа тя.
— Никога.
— Хей, научих нова техника за успокояване. Искаш ли да чуеш? — попита тя, а гласът и настроението й се промениха напълно и тя изведнъж заговори като сладко малко момиченце, а не като превъплъщение на Бела Лугоши10.
— Разбира се. Каква е?
— Замразени портокали. Пъхаш един портокал във фризера, а после, когато усетиш, че избухваш, го вземаш в ръце. Толкова е студен и твърд… и ухае чудесно. Ще ми сложиш ли един портокал във фризера? Преди да се върна у дома?
— Разбира се, миличко.
Двамата замълчаха, но линията направо се тресеше от емоциите помежду им.
— Съжалявам, че го направих — прошепна тя.
— Иска ми се да не беше го правила — отвърна той. — Иска ми се вместо това да си беше поговорила с мен.
— Все си мисля, че ще ми е по-добре, ако съм мъртва. Няма да ти се налага да се грижиш за мен, а и знам, че мама умря заради мен.
Дан затвори очи и ги стисна силно. Сърцето му се сви, като си помисли за смъртта на Чарли, за това как Елиза я оплаква часове наред. Онази единствена нощ — с неговата болка и ужас — бе причината за проблемите на дъщеря му сега, тя причини всичките й белези, отвътре и отвън. Той беше сигурен в това. Трябваше да се справи по-добре, не само да обича останалото си без майка дете.
И сега той бе внимателен, знаейки, че държи живота на Елиза в дланта си, докато сдържаше сълзите си и кашляше.
— Толкова грешиш — излъга той. — Никога не съм те възприемал така.
— Даваш ли ми дума, татко? — проплака тя.
— О, давам ти дума, Елиза. Сладкото ми момиченце — давам ти дума. Само си поговори с лекаря, оправяй се и се прибирай у дома.
— Ще ми изпратиш ли още една карта за телефона, татко? — извика тя. — Или ще ми я донесеш, като дойдеш на посещение?
— Да, Елиза. Сега се връщай при групата.
— Добре. Чао, татко. Обаждай се!
— Скоро — обеща той. — Ще ти се обадя скоро.
Когато затвориха, той вложи всичките си сили в рендосването на дъската. Тиковото дърво бе толкова твърдо и вярно. Структурата му беше фина. Той се придържаше към нея, опипвайки с една ръка стоманеното ренде, а с другата — гладкия тик, докато стърготините падаха в краката му. Ето какво обичаше в работата си — тя бе толкова солидна и той изпитваше такова удовлетворение, като видеше резултатите: гладка дъска, добре сглобена лодка.
Ако можеше и животът да е такъв.
Някога, когато работеше по дъсчената пътека в Хабърдс Пойнт, той имаше такива свежи идеи за любовта. С Чарли се влюбиха през следващата година, след като той се върна от пътуването си до Ирландия; скоро след това той й направи предложение. В някои отношение тя бе пълна противоположност на Бей — спокойна, сдържана, с някаква загадъчна меланхолия, която в началото Дан сметна за романтично предизвикателство: щеше да я превърне в най-щастливата жена на света.
И те се ожениха в църквата в Стонингтън, където той се закле да я обича до края на живота си. И направи всичко възможно…
Дванайсет години опитваха да си имат дете и почти се бяха отказали, когато се появи Елиза. Дан бе преизпълнен с любов към дъщеря си. Все още му беше трудно да проумее това: Елиза не само ги сплоти като семейство, но беше и доказателство за това, че стават чудеса, тук на земята.
— Тя е наша — каза веднъж Чарли в прегръдката на Дан, докато Елиза спеше в креватчето си.
— Не, тя сме ние — поправи я той — и беше точно така. Момиченцето, една напълно самостоятелна личност, бе взело очите и брадичката на баща си, носа и бузите на майка си. Когато я погледнеше, той сякаш виждаше едно истинско чудо: Дан — който правеше грациозни, удивителни лодки от бели кедрови дъски и силиконови бронзови винтове — бе пълен аматьор като творец в тази област. Присъствието на Елиза сплоти родителите й както нищо друго на света.
10
Бела Лугоши (1882 — 1956) — унгарски актьор, играл във филми на ужасите в САЩ; първият изпълнител на Дракула във филма от 1931 г. — Б.пр.