— Какво?
Но Ани само поклати глава и по страните й потекоха сълзи.
— Каза, че никога няма да го остави, каквото и да стане. То не е тук, мамо. Взел го е. Татко си е тръгнал!
2.
Ани тичаше из къщата, надничаше из дрешниците и шкафовете. Бей хвърли бърз поглед навън и видя Пеги и Били да играят на топка. Отиде в стаята, която Шон беше превърнал в кабинет. Погледна компютъра и се зачуди какво да прави.
Дали да се обади в полицията?
Но защо да им се обажда? Шон бе взел рибарските си ботуши в работен ден, бе пропуснал събрание, не взе Пег след тренировката. Щяха да й кажат, че може да е на пристанището, че може да е отишъл за риба. Сърцето й биеше силно, сякаш започваше състезание и тя набираше скорост. Посегна да вземе телефона и видя, че ръката й трепери.
Дали Шон беше с Линдзи или с някоя друга?
Когато Шон се закле, че всичко ще се промени, тя реши, че има предвид Линдзи, другите жени; но сега, връщайки назад, докато се опитваше да осмисли днешния ден, тя си каза дали не е имало и други тайни. От месеци не бе усещала тази празнота в стомаха си — физическото усещане за света, наклонен по оста си, и това я караше да се хване за най-близкия стабилен предмет.
Ани се появи със сълзи в очите.
— Трябва да се обадим в полицията, мамо.
— Ани, не мисля…
— Не, трябва. Трябва да се е случило нещо. Не може да си тръгне просто така, освен ако някой не го е принудил. Може да са похитители.
— Не мисля, че е така, Ани.
— Трябва да е така, мамо. Как иначе би могло да бъде? Никога не би си тръгнал сам!
— Ани, може да са се случили много неща…
Момичето изхълца, почти се разрида и попита:
— Мислиш, че е с Линдзи, нали?
— Не знам — отвърна Бей и се пресегна към дъщеря си. Лъжата само обърква и влудява хората, подкопава почвата под краката им. Бей научи, че винаги е по-добре да казва истината, поне доколкото може. Но с три деца, които обичаше и които трябваше да уважават баща си, на нея й бе много трудно да балансира.
Но Ани отстъпи назад с разширени очи.
— Ще изтичам с колелото до яхтата, за да видя дали не е там!
— Ани, не — ще отидем заедно с колата.
Но дъщеря й вече беше тръгнала. Бей чу шляпането на босите й крака по пода, затръшването на вратата и свиренето от гумите на велосипеда.
Бей натисна назад коженото кресло на Шон и седна. Вдигна телефона и набра номера на Тара. Втренчи се в огромния прозорец, към широкото блато в зеленикаво и златисто до бялото бунгало на Тара. Видя приятелката си, наведена в билковата градина; тя пусна си лопатката и тръгна нагоре по старите стълби.
— Ало? — извика тя след шест позвънявания.
— Аз съм.
— Хей, забравила си чадъра си на плажа. У мен е.
— О, добре — отговори Бей. Само две срички — „добре“ — и Тара разбра.
— Какво има?
— Чадърът не е единственото нещо, което ми липсва днес.
— Шон е заминал някъде? И това е лошата новина?
— О, Тара — въздъхна Бей, неспособна да се усмихне.
— Не взе Пиджийн от тренировка, а Франк ми се обади, защото е пропуснал съвещанието в банката… Ани не е на себе си. Сега тръгна надолу към яхтата му. Надява се, че е за риба и е забравил да ни каже.
— По дяволите! — възкликна Тара. — Това момче.
Бей не отговори.
— Съжалявам, Бей — въздъхна приятелката й. — Знаеш, че миналата година се опитах да си мълча. Но видях какво преживя, а той е такъв задник, че направо не мога да повярвам. Няма никакво приличие.
— Мога ли да ти кажа колко много го мразя точно сега? Да зареже Пиджийн на тренировката. Да причини такива тревоги на Ани?
— Тръгвам… Ще те взема и ще отидем да приберем Ани от яхтата.
Тара затвори, но Бей продължи да седи със слушалката в ръка. Ирландските сестри: Тара измисли това име преди години, за да отбележат приятелството им — по-близко от това на най-добрите приятелки, почти като сестри, каквито и двете нямаха. Много хора в Хабърдс Пойнт ги мислеха за сестри и те никога не си правеха труда да ги разубеждават. Обединяваха ги сърцата им, чувството за хумор и ирландските им корени; и двете обичаха Йейтс и U2, и двете се кълняха, че живеят страстно, независимо колко скучен изглеждаше отстрани животът им.
Тара почти винаги беше сама. Беше се влюбвала истински само два пъти — в един художник и в един артистичен „тип“; тя искаше и двамата да бъдат по-блестящи отколкото бяха в действителност. И двамата й направиха предложение, но тя се отдръпваше в последната минута.