От друга страна, кварталът си имаше истинско, безспорно морско и литературно излъчване. Джо с лекота си представи как Юджийн О’Нийл е поглъщал абсента и морфина, човешките страдания и безграничните копнежи на човешкото сърце: материал за литература и за разследванията на ФБР.
Имаше величествена и солидна гранитна митница, най-старата в страната; редица от тухлени сгради и дървени къщи; уютни тухлени постройки, служещи едновременно за книжарници и кафенета; ресторантчета; кръчми — места, където Джо не би имал нищо против да обърне няколко питиета.
Соленият въздух навлизаше от Атлантика през Рейс — онази груба, дива водна маса, където Атлантическият океан се срещаше с пролива Лонг Айлънд нагоре по река Темза. Джо видя Ледж Лайт, квадратния тухлен фар, издигнат в устието на реката, видя и „Пфайзър“ с неговите комини, лаборатории и офиси отвъд реката.
Влакове се движеха по брега, пристигащи от и заминаващи за Бостън и Ню Йорк, а фериботите кръстосваха пролива, така че имаше една почти постоянна какофония от свирки, тракане на машини, клаксони и звънци, звуци от пътешествия, смесени послания за радост, належаща работа и тъгата на сбогуването.
През годините разследванията на Джо го бяха водили в много малки градчета, но никога не бе толкова запленяван от тях както сега от Ню Лондон. Тук имаше толкова копнеж. Тези улици бяха пропити с кръв, бира, китова мас и желание.
Старото гробище, Къщата на хугенотите; Стейт Стрийт, стигаща до гара „Юниън“, забележителната, прилична на пещера къща от червени тухли на Х. Х. Ричардсън и елегантната Съдебна палата от 1784 година на хълма, цялата от дърво, с бели дъски и черни кепенци, огромна и твърде грациозна, за да подслонява процеси за убийство.
Джо харесваше Ню Лондон. Изобщо харесваше бреговата линия. Всяко място, където живееше Тара О’Тул, му харесваше. Най-важното от това разследване бе срещата му с Тара в магазина за плочи на Анди.
Харесваше и Бей Макбий. Те бяха най-добрите приятелки, щастливи, че можеха да разчитат една на друга. Тара имаше характер: готина и властна мадама, но с нежно, вярно и уязвимо сърце. Джо познаваше такива хора. Познаваше ги твърде добре. Той живееше в Саудърли, когато не преследваше банкови измами в Блек Хил, но се улови, че завижда на Дан Конъли.
Човекът си имаше хубав живот — или поне така изглеждаше. От друга страна, същото се отнасяше и за Шон Макбий. И двамата по различно време се бяха радвали на любовта на Бей. Но дали Дан знаеше, че тя е била влюбена в него? Всеки, който прочетеше писмата, можеше да го разбере.
Разследването на Джо извади наяве грешки в попечителския отдел и кредитните операции. Беше посегнато на основния капитал в два фонда и това бе довело до общи загуби от над петстотин хиляди долара. Докато преравяше банковите документи, проследявайки кражбата обаче, той се натъкна и на друг фонд, фонда Елиза Дей.
Създаден преди осемдесет години от Объдая Дей, той бе наследен първо от жена му, Елиза, а после и от дъщеря му — съпругата на Дан Конъли, Шарлот — а сега и от внучката му, малката Елиза. Във фонда имаше девет милиона долара.
Лихвите се плащаха на тримесечие; до произшествието с нея Шарлот била един от двамата попечители. Другият бил Шон Макбий. Конъли беше прав; сега Марк Боланд беше попечител. Но той бе поел попечителството едва след смъртта на Макбий. Даниъл Конъли бе станал попечител след произшествието с Шарлот. Защо не спомена, че Шон е бил попечител до смъртта си през юни?
Какво общо би могъл да има той с жонглирането с фондовете, станало преди тринайсет месеца?
Точно по времето, когато жена му е починала.
Разследването на престъплението, извършено от Шон Макбий, разкри сериозни проблеми в Шорлайн Банк. Джо търсеше някакъв неидентифициран субект.
Не беше сигурен кой, защо или как този човек бе помогнал на Шон Макбий, нито дори дали такъв човек съществуваше.
Знаеше само, че имаше злоупотреба с фондове в два отдела: в кредитния и в отдела за попечителските фондове.
И макар парите да бяха върнати бързо, фондът на Елиза Дей бе обран и възстановен — документите го доказваха.
Джо продължи да чака.
Оказа се, че чакането му си е струвало: Дан Конъли се раздвижи.
Излезе от бараката с лодките, затвори тежките врати и ги заключи. Прекоси паркинга и се качи в камиона си. Дан излезе на улицата, мина точно покрай колата на Джо и се насочи на запад по Шор Роуд.