— Искаш ли да вечеряме заедно в събота? — попита.
Тара се усмихна и поклати глава.
— Не, благодаря. Мисля, че при Анди ще има разпродажба. Може да се отбия там.
— Искаш да се видиш с Джо Холмс, нали? — досети се Бей.
— Чувствам се толкова нелоялна — въздъхна приятелката й. — Като имам предвид, че той разследва Шон.
— Наистина ти писна от художници, нали?
— Направо съм съсипана, скъпа. Нямаш представа.
Бей се разсмя и чу една кола да влиза в алеята.
Стана и видя как Алис Боланд завива покрай ъгъла на къщата, понесла огромна саксия с оранжеви хризантеми.
— Зная, че е късно — извини се тя и остави саксията на задните стълби. — Трябваше първо да се обадя, но тъкмо приключих с най-лудата работа, останаха ми няколко хризантеми и исках да ти ги дам!
— Благодаря ти — много мило от твоя страна — кимна Бей. — Искаш ли чай?
— Да, ела при нас — предложи Тара.
Алис поклати глава.
— Благодаря, с удоволствие, но друг път. Знаете как е — работих цял ден и само искам да се прибера и да си взема душ.
— О! — усмихна се Бей. — Тогава съм особено трогната от това, че се отби. Не знаех, че се занимаваш с цветя…
— Всъщност не се занимавам — обясни Алис. — Обикновено правя само интериори, но имам един клиент, който иска да наблюдавам и терасите му, и този път малко се престарах. Марк ми каза, че си се захванала с градинарство.
— Да — отвърна Бей. — При госпожа Ренуик.
— Не е ли голям чешит? — попита Алис и се разсмя.
— Марк направо е във възторг от това, че тя му е клиентка. Винаги се прибира у дома със страхотни истории за Огъста.
Бей кимна любезно; Алис вероятно не знаеше, че Огъста е била клиентка на Шон до юни…
— Както и да е — заключи Алис, — радвай се на цветята. Знаеш ли, някой път може да поработим заедно, Бей. Ако намеря клиент, който си търси градинар, ще те имам предвид.
— Благодаря ти за това.
Това беше нещо дребно, наистина, но накара Бей да се почувства… нормално, след всичките месеци мъка. Да си седи отвън с Тара, някоя друга приятелка да се отбие, за да й даде такова красиво растение. Това бе достатъчно, за да я накара да повярва, че всичко ще се оправи. Чувстваше се толкова нежелана от Шон, а после го изгуби; скръбта й се удвои.
Но тази вечер се чувстваше добре. Беше доволна да има такива добри приятели, да е част от общността. Да започне работа, да се захване с нещо, за което наистина имаше талант, нещо, което разбираше, което можеше да се окаже началото на едно истинско бъдеще за нея и за децата. Да седи пред къщата, която обичаше, и децата й да са в безопасност вътре.
И да може да гледа луната, да се чуди дали Дани също я вижда.
Добрата — страхотната — новина бе, че ще ходят на вечеря у Макбий, но първо Елиза щеше да прекара целия ден с Ани.
Не толкова добрата новина бе, че Елиза усещаше как мракът се връща. Чувстваше се застрашена от всичко: от почукването на вратата, когато баща й не беше вкъщи. От усещането, че някой я следи. От драскането по мрежата на прозореца в спалнята й в една топла нощ през миналата седмица и от нежния глас: „Елиза, Елиза, майка ти те иска.“
Звучеше толкова реално!
И когато погледна на следващия ден, видя драскотините по металната мрежа — сякаш се бе опитал да я среже с нож. Показа ги дори на баща си. Той погледна белезите и каза, че са просто от износване, от клоните, драскали по къщата през бурите и ураганите. Разбира се, той си мислеше, че тя само си въобразява. „Но нека да го погледнем така — помисли си Елиза. — Самата аз ги мисля, че си въобразявам.“ Точно като момчето — или момичето — което викаше, че идва вълк. А по-голямата част от живота на Елиза бе само един голям вик за помощ.
Някои неща помагаха. Ани помагаше. Слънчевите дни помагаха. Новите дрехи помагаха за кратко. Но за толкова малко, че тя се чудеше защо изобщо трябваше да се харчат пари.
Обиците помагаха, но убожданията помагаха повече. Малко болезнено бодване, още една дупка в кожата, изпускане на част от напрежението.
Гладуването беше нещо добро. Толкова реално. Тялото наистина бе доста тъпо нещо, като си мислиш за него. Беше тренирано да гладува, когато наистина се нуждаеше от храна. Ето, покажи на тялото сандвич с шунка и устата започва да се пълни със слюнка. Същото бе и с шоколада, особено шоколадът с бадеми.