Това бе луда работа: другите тела подивяваха за фъстъци или кокос. Телата бяха нещо много лично в своите апетити. Ани например се бореше с теглото си. Но сега, според последните телефонни обаждания гладът бе под контрол и тялото й се свиваше мъничко.
За Елиза животът бе една постоянна борба. Чувстваше се като работничка в електроцентрала: поддържай напрежението високо тук, изпусни го там, остави парата да се нагнети докрай, после завърти клапата и изпусни малко.
Елиза правеше това с глада и порязванията. Гладуването позволяваше на тялото й да натрупа напрежение, докато мускулите й започнат да крещят за витамини и храна, а порязването пускаше крясъците да излетят нагоре в небето.
Баща й бе в корабостроителницата, отвън, а Елиза бе в бараката. Седеше зад бюрото — любимото й място, където да си върши работата: да се порязва.
Тя го наричаше бюрото на „дядовците“, защото то си беше такова: създадено от единия дядо за другия. Обаче не точно като историята на Ани за любимите баби. Това бе търговия, не приятелство: семейството на майка й притежаваше всичките пари, дядо й Объдая Дей беше наел бащата на баща й, Майкъл Конъли — беден ирландски имигрант — да му направи и гравира това бюро.
То бе толкова красиво, изработено от махагон, гравирано с русалки, раковини, риби, моржове, морски чудовища и Посейдон. Като малка Елиза имаше сладки мечти за русалките и моржовете. Сега сънуваше кошмари за морските чудовища.
Седна благоговейно зад бюрото, извади ножа от скривалището му в чорапа. Пулсът й се ускори от вълнение. И гърлото й се сви от сълзите, които искаше да може да пролее. Понякога си мислеше, че ако можеше да заплаче, нямаше да е нужно да се реже; тялото й щеше да се изплаче по нормалния начин.
Плъзгайки пръсти по гравираната повърхност на бюрото, тя се учуди дали тази мебел е прокълната. Ако това бюро не беше поръчано, ако единият дядо не бе нает от другия да го направи и украси, дали тяхното семейство щеше да съществува?
Дали майка й щеше да се срещне с баща й? Дали Елиза щеше да се роди?
Толкова често й се искаше нито едно от тези неща да не беше се случвало. Това бе причината, поради която й харесваше да ходи в „Банко“, чувстваше се като в убежище — макар и заключено, с твърди, покрити с найлон възглавници и твърде много лекари и сестри — защото там имаше хора, други момичета, които разбираха живота й, които не биха сметнали за сбъркано това, че нощем тя чуваше гласове през прозореца си и те я викаха да отиде при майка си, и които знаеха как се чувства момиче като нея.
Като нея.
Елиза Дей Конъли.
Ани знаеше, но съвсем мъничко. Тя имаше нежно сърце, точно като момичетата в „Банко“, но притежаваше и удивителна сила, която Елиза обичаше. Питаше се как така Ани се справя добре с всичко и искаше да се научи от нея.
Но тя живееше толкова далече; само Елиза да можеше да живее в Хабърдс Пойнт, където щеше да се вижда постоянно с Ани. Помисли си за усещането на това място, сякаш призраците на всички любими хора се събираха там. Знаеше, че Ани също го усеща — и че това е още една от причините да я обича.
Призраци, тревоги и тайни.
Майката на Елиза например. Кога ще излезе наяве омразната й тайна? И дали баща й вече знаеше? Елиза го обожаваше, повече отколкото той можеше да се досети, и би умряла, за да му помогне. Ето защо гласът в прозореца я тревожеше толкова много — защото й напомняше за онази нощ, когато майка й умря.
Но гласът в прозореца не знаеше истинските чувства на Елиза. Не знаеше тайната. Ето защо тя провери дали на покрива е имало истински човек — защото гласовете в главата й знаеха по-добре. Защото гласът в прозореца й не беше наясно. Той не знаеше, че Елиза няма желание да отиде при майка си. Никакво.
Семейни тайни.
Болницата „Банко“ съществуваше, ако се замислиш за това, заради семейните тайни. Хора, наранени от хора, които ги обичаха най-много. Каква друга причина може да има, за да полудееш? Елиза наистина не можеше да се сети. Баща й, един от най-добрите пазители на тайни, трябваше да внимава или кой знае как щеше да се отърве? Той се нуждаеше от Елиза, само за да го държи в правия път.
Тя си признаваше, че му вгорчава живота.
Добре — понякога правеше всичко възможно, за да превърне живота му в ад. Да запази бащинската му решителност и да му напомни, че тя все още е там, че все още се нуждае от него, че никога няма да го изостави.
Ако беше зает да се грижи за нея, щеше да му остане по-малко време да се измъчва от това, което се случи с майка й.