— Какво е това?
— Пътеката към Малкия плаж — обясни Ани. Почти очакваше Елиза — в дългата й черна рокля и с високите й обувки — да протестира. Но вместо това в очите на Елиза се появи интерес.
— Това място изглежда напълно подходящо за споделяне на тайни — възкликна тя. — Скрита, омагьосана пътека, където добрите момичета могат да си кажат ужасни и удивителни неща… и където злите хора никога няма да ги открият!
— Шегуваш се за злите хора, нали? — попита нервно Ани.
— Така мисля.
Доволна, Ани усети как по гърба й се спуска вълшебна тръпка. Колко прелестно бе да си говорят за ужасни и удивителни неща, да не им се налага да крият истината. Тя хвана ръката на Елиза и й помогна да слезе по стръмната пътека. Дърветата растяха край пътеката, клоните им се сплитаха над главите им.
След като навлязоха в гората, първото нещо, което Елиза направи, бе да разопакова сандвича, който майката на Ани приготви, и да го хвърли в храстите.
— За птиците — обясни тя. И после: — О, трябваше да те попитам дали не го искаш… можеше да изядеш и двата.
— Искам само половината от моя — отговори Ани, отчупи част от сандвича си и го хвърли.
— Доста си отслабнала — отбеляза Елиза.
— Личи ли си?
— Да. Килограмите ти направо се топят. Внимавай да не се катурнеш в сферата на анорексията. Щом започнеш веднъж, е много трудно да се откъснеш от привикването. Гладуването е като наркотик. Кой се нуждае от хероин?
— Аз не употребявам наркотици — заяви твърдо Ани.
— Аз също… освен моите PRN13
— Твоите какво?
— В болницата. Успокоителни при нужда. Те не искат да се разстройваме — поне външно. Как се чувстваме отвътре, това е друга история; те не могат да направят нищо за това. Нали заради това сме там, защото сме разстроени отвътре.
— Защо беше в болницата? — попита Ани, докато вървяха по мрачната виеща се пътека, две момичета от вълшебна приказка на път към килията на техния баща — магьосник…
— Искаш да чуеш цялата история?
— Да.
— Е, не е красива. И става дума за майка ми… и за баща ти.
— Моят баща? — възкликна шокирана Ани.
— Да. Трябва да си сигурна, че наистина искаш да я чуеш…
— Кажи ми!
Елиза вдигна ръка и направи знак на другото момиче да продължи напред. Те повървяха още минута, а после излязоха от мрака — като по чудо, сякаш се родиха — и се озоваха под слънчевата светлина на Малкия плаж. Обикновено това бе етапът от разходката, когато Ани си почиваше, но точно сега всеки мускул в тялото й беше напрегнат, сякаш знаеше, че ще се срещне с чудовище. И какво бе това пращене в гората — сякаш някой ги следеше? Тя положи усилия да се отърси от страха си; Елиза току-що я уплаши.
Но когато стигнаха на половината път до първия плаж, към скалата на акулите „Супер Сими“, тя спря да се ослуша: някой вървеше в гората, но те не го виждаха. Със сигурност чу пукане на клонки под нечии крака.
— Чуваш ли това? — попита тя.
— Хммм — отвърна Елиза и се заслуша. — Да! — възкликна, правейки уплашена физиономия. — Те също искат да чуят историята. Готова ли си да слушаш?
— Предполагам — отговори Ани, наблюдавайки гората, но не видя нищо там. Знаеше, че си играе на ръба на лудостта със своята приятелка.
— Баща ти беше мой попечител — започна Елиза.
Ани сбърчи нос, опитвайки се да си спомни какво беше попечител. В музеите ги имаше, тя го знаеше, защото баща й бе такъв на един художествен музей. Не искаше да изглежда тъпа, но защо пък на Елиза й трябваше попечител?
— Виж, дядо ми беше много богат — обясни приятелката й почти с извинение. — Баща му е притежавал китоловни кораби и са плавали по моретата, убивайки красиви и мили китове. Притежавал е цяла флотилия… инвестирал е в корабостроене… а после е разделил капитала и е инвестирал в компании за производство на енергия.
— О! — възкликна Ани. Един от нейните дядовци бе продавал лед, а другият беше строял каменни стени.
— Дядо Дей — Объдая Дей — основал фонд, което означава, че той вложил купища пари в банката в специална сметка, която не може да бъде докосвана.
— И каква полза от нея?
— О! — въздъхна Елиза. — Тя трупа лихви. Можем да харчим цялата лихва, ако поискаме.
— Ти и баща ти?
— Хм, всъщност само аз. Казвам „ние“, но имам предвид себе си. Основно аз плащам за всичко.
13
PRN — Pro re nata (лат.) — медицинско предписание — когато е необходимо, когато е нужно. — Б.пр.