Но после Елиза я прегърна и Ани разбра, че те са заедно в това — сестри като Ани и Пиджийн, дори повече. И двете сестри си имаха въображаеми зли хора, с които да се борят.
Сестри с тайна.
22
Докато момичетата прекарваха съботата заедно, Бей се зае с един транспортен маратон — заведе Били на футбол в Хоторн, а Пеги — на уроци по рисуване в Блек Хол; после отиде още веднъж до Кели, за да купи още грудки, които да засади на „Хълма на светулките“ и в своя двор. После прибра двете си по-малки деца, преживявайки отново страхотния гол на Били, възхищавайки се от пастела, който Пеги бе нарисувала; след това спря в магазина, за да купи вечеря, и се отправи към къщи.
Ани и Елиза се бяха върнали от разходката си до Малкия плаж, а Бей се развълнува, като чу ентусиазма на Елиза, която обожаваше откриването на „Тайната градина“, от тази особеност на плажа — скритото, безвременно чувство, което даваше на всеки, който влезеше вътре.
Когато Дан пристигна, Бей сервира лимонада за децата и джин с тоник за възрастните. Те седнаха в задния двор, очаквайки гряла да загрее, а Елиза не преставаше да разказва за Малкия плаж.
— Това е нещо като Бригадун15, тате. Чудиш се дали съществува наистина, или е просто плод на въображението ти… и дори нещо повече, то сякаш е едно напълно омагьосано място с елфи и феи и зли шпиониращи джуджета, и с толкова магия.
— Шпиониращи джуджета — разсмя се Дан. — Те ми липсваха, но аз познавам добре Малкия плаж от онова лято, когато работих тук, в Хабърдс Пойнт. Точно там закачих люлката за майка ти, Ани.
— Мисля, че тя ми я показа, когато бях малка.
Бей погледна към тях; Елиза бе приказлива както винаги, но Ани бе необичайно мълчалива след разходката. Тя обикновено избягваше нездравословната храна, но сега атакуваше питките начо с почти отчаяна страст.
Бей я извика да й помогне в кухнята и затвори вратата.
— Всичко ли е наред, скъпа?
Ани кимна.
— Наистина ли? Защото не изглежда…
— Татко се е опитвал да помага на семействата да запазят къщите си, нали?
— Да — отговори Бей. Тя най-малко бе очаквала Ани да я попита точно за това.
— И не е искал фирмите да банкрутират, нали?
— Точно така, миличко. Защо ме питаш за това?
— И това го прави добър, нали, мамо? Той не е бил само лош, нали?
— О, Ани, не! Не е бил само лош. Изобщо. Елиза ли каза нещо лошо за него? Заради това ли си разстроена?
— Не, мамо… просто се чудех… Дали татко е имал много връзки?
Стомахът на Бей се сви. Мразеше това, че дъщеря й знае за поведението на Шон, че то все още я преследва дори и след смъртта му. И защо си мислеше за него тази вечер? Имаше ли нещо общо с това, че Бей покани Дан на вечеря? Че видя майка си да вечеря с друг мъж?
— Не знам — отговори. — За теб е важно да знаеш, че той винаги те е обичал. Теб, Били и Пеги. Нищо не може да промени чувствата му към вас.
Ани кимна нещастно, сякаш не вярваше напълно, но бе сключила негласен договор да се преструва, че вярва.
— Добре ли си, Ани? — настоя майка й. — Би ли предпочела Дан и Елиза да не вечерят с нас?
Ани поклати глава:
— Не, мамо. Не. Толкова се радвам, че са тук. Просто си… мислех. Без никаква причина — просто ми мина през главата. След вечеря с Елиза ще се върнем на Малкия плаж, може ли?
— Ще бъде тъмно, скъпа.
— Знам. Ще си вземем фенерчета.
Бей кимна и се усмихна с облекчение. Денем, нощем, нямаше значение, децата от Хабърдс Пойнт винаги намираха пътя по стръмната пътека и през гората към скрития плаж. Харесваше й да си мисли за двете момичета, които се наслаждават на магията на онова място, нещо, което вълнуваше Бей и Тара, когато бяха на тяхната възраст.
Когато пилето се изпече на грила, Бей и Били нарязаха порции за всички. Октомврийският хлад се носеше във въздуха и те се преместиха вътре, за да се нахранят на масата в трапезарията. Ани и Елиза запалиха всички свещи в стаята. Бей бе подредила дървата в камината, а сега двамата с Били запалиха огъня.
Но Ани и нейните въпроси не излизаха от съзнанието на Бей. Тя си каза, че това е нормално, че докато разследването не е приключило, децата ще чуват всякакви неща за баща си. Удоволствието на Ани от компанията на Елиза я успокояваше. И макар че в един момент тя забеляза Били да се взира в китката на Елиза, където се извиваше белег, тънък като гривна, другите деца също се държаха дружелюбно с нея.