— Дойдох да те изведа на вечеря.
— Какво?
— Хайде, Гелъуей. Изпарявай се — ще си хапнеш един бургер с мен.
— Децата…
— Ани и Елиза приготвят пица за Били и Пиджийн. Наистина нямаш извинение — няма да се измъкнеш от това.
Ръцете й бяха изтръпнали от студ, а лицето й пареше от дъжда; дрехите й бяха подгизнали, а тя цялата гореше от вълнение заради това, че го вижда.
— Добре — съгласи се.
Тя остави колата си у дома, увери се, че всички деца са добре — те почти не й проговориха, заети с украсяване на пиците си, за да заприличат на фенери от динени кори — и се преоблече със сухи дрехи.
Дан я закара до „Кроуфърд Ин“ в Хоторн, старо заведение, отворило врати още преди Войната за независимост. С бели греди и зелени кепенци, с дълга предна веранда, то имаше седем комина и шейна отпред. Легендата разказваше, че в една коледна вечер генерал Джон Самюел Джонсън използвал шейната, за да се промъкне покрай англичаните, отивайки да занесе подарък на годеницата си Даяна Фийлд Етуд през заледената река в Блек Хол.
— Вярваш ли в тази история? — попита Бей, седнала срещу Дан до пращящия огън. Но топлината в лицето й идваше повече от близостта му, отколкото от пламъците. — За генерала и за истинската му любов?
— Разбира се — отговори Дан. — А ти?
Бей отпи от бирата си, наблюдавайки как музикантите се приготвят покрай пианото и банджото си.
— Вярвах — отвърна тя. — Когато бях млада. Още когато вярвах, че хората са способни на такива неща — да прекосяват реки заради любовта.
— И вече не?
Тя поклати глава.
— Страшно ми харесваше да съм омъжена — започна. — В началото. Мислех, че е толкова удивително. Живееш под един покрив с най-добрия си приятел, винаги е там, ако искаш да му разкажеш някоя хубава история или виц или ако искаш да ти почеше гърба… или ако те е страх от тъмното…
— Да изживеете живота си заедно — допълни Дан.
— Да имате деца — не изглежда ли жестоко? Били сте в този малък съюз само двамата и изведнъж ставате трима?
— А тя е взела най-доброто от майка си… — допълни отново Дан.
— И от баща си — каза Бей, спомняйки си как Ани имаше същия пламък в очите като на Шон.
— И се влюбвате още повече — замечта се той — заради това мистериозно допълнение. Все едно, вместо да е нужно да разпростреш любовта си още повече, тя всъщност става още по-концентрирана — един към друг.
— Да — съгласи се Бей, нетърпелива да чуе още, защото Дан го казваше толкова точно; той сякаш резюмираше живота й.
— При теб трябва да е било още по-силно. Защото след Ани си имала още две.
Бей кимна.
— Шон много искаше да има син — обясни тя. — Наистина искаше момче. Никога няма да го кажа на Ани, но той го искаше от самото начало. А ти?
Дан поклати глава.
— Аз исках Елиза. Само Елиза. Момче или момиче, това нямаше значение.
— Така казваше и татко. Мама разказваше, че винаги се вбесявал, когато някой го попитал дали не е искал да съм момче. Но Шон…
— Да?
— Когато се роди Ани, Шон беше много щастлив, дори по-щастлив отколкото при раждането на Били. Тогава си мислеше, че семейството ни е съвършено — момиче и момче. Искаше да спрем.
— Но си имате и Пиджийн.
Бей кимна. Размърда пръсти. Те бяха толкова измръзнали.
— Да, аз родих Пиджийн. Не я очаквахме и…
Дан изчака.
Бей не можеше да събере сили да му каже, че Шон не е искал трето дете. Изобщо не искаше и това беше източникът на много кавги, повратната точка в отношенията им: буквално минутата, в която те се влошиха най-много.
— Шон винаги държеше много на външния вид. Смяташе, че третата бременност е… грешка. Че може да се отрази „зле на здравето ми“.
— И стана ли така? — попита Дан.
Бей се разсмя.
— Не. Отслабнах толкова лесно след Ани, но след Били беше наистина трудно. Нали разбираш, две деца, а кариерата на Шон го задържаше все повече в банката. Е, добре, стана много по-трудно да излизам да плувам и да тичам. А после родих Пиджийн и с нея напълнях още повече отколкото преди. Чарли не напълня ли с Елиза?
— Двайсет и осем килограма, така мисля. Постоянно й давах сладолед. Обичаше орехов сладолед.
— По-лесно е да отслабнеш след първото — каза Бей, спомняйки си колко ужасни бяха нещата след раждането на Пиджийн. Как Шон я караше да се чувства дебела и грозна, как престана да желае да прави любов с нея. — Обаче опитах.