— Какво значение има? — попита Дан. — Всичко е за доброто на бебето, нали така? Важното е, че си имала семейството си.
Бей кимна. Приключи с бирата си, когато банджото започна да свири „Когато светците маршируват“. Беше шумно и дрезгаво и всички в кръчмата припяваха, с изключение на нея и Дан. Тя наистина искаше да се присъедини към другите, но продължаваше да си спомня онази ужасна година след раждането на Пиджийн.
— Името й — каза Дан — е толкова красиво.
Бей кимна и се усмихна.
— В колежа играех Пиджийн в „Плейбоят на западния свят“. Чудесна пиеса. Знаеш ли я?
Той кимна.
— Синдж. За да се свържа с ирландските си корени, веднъж ходих до островите Ерън.
— Спомням си. — Тя толкова се развълнува, когато той й изпрати писмо от там.
— Веднага след лятото си в Хабърдс Пойнт — продължи той. — Реших да попътувам шест месеца, преди да сляза в реалния живот. Ти била ли си там?
— Не — отвърна Бей. — Винаги ми се е искало.
— И защо кръсти дъщеря си на тази героиня? Макар че името е толкова красиво, защо точно това? А не Маргарет или Маги или него друго, като Пег например?
Бей не отговори. Музиката се усили, стана по-зле. Сервитьорката донесе храната им, а Дан поръча още две бири. Бургерите бяха изключително вкусни и тъй като музиката бе много силна, Бей просто се хранеше и дори не се опитваше да говори. Дан също. Достатъчно им бе да седят там заедно.
Когато музикантът на банджото скъса струна и се наложи да я смени, Дан проговори:
— Нали знаеш, че островите Ерън са в залива Гелъуей?
— Така ли? — попита Бей и вратът й пламна.
— Прекарах по-голямата част от времето си на Айнишмор. Дотам се стига с ферибот от пристанището на град Гелъуей.
— Беше ли красиво?
— Напомняше ми за Хабърдс Пойнт. С много скали и бистра студена вода, с борове и дъбове. Докато бях на ферибота, си мислех за крайбрежието в Кънектикът. Мислех си за теб.
— За мен? — попита тя.
— Да — отвърна той. — Защото това бе заливът Гелъуей.
Бей сведе поглед към масата. Тя бе добре лакирана и блестеше от светлината на огъня. Сърцето й биеше бързо и тя изведнъж се уплаши да вдигне поглед. Стисна ръце в скута си и си спомни как той я държеше, шокирана от силното си желание да го направи отново.
— Понякога се чудех дали това не е причината да отида в Айнишмор — продължи той. — За да имам възможност да плавам през залива Гелъуей. Макар да можех да посетя цяла Ирландия, а роднините ми са от Дъблин и Кери… Исках да получиш писмо от Ирландия… от тази част на Ирландия.
— Бил си привлечен към островите Ерън от духа на Джон Милингтън Синдж — предположи Бей.
— А не защото исках да посетя твоя залив, Гелъуей?
Тя поклати глава и пулсът й се ускори.
— Не — отвърна. — Синдж те е убедил.
— Той ли те убеди да кръстиш най-малкото си дете Пиджийн?
Изведнъж Бей пламна и главата й се замая. Огънят бе прекалено силен или те седяха твърде близо до него. Музиката бе твърде силна, тълпата — прекалено буйна. Тя имаше нужда от въздух и Дан разбра това. Извика за сметката и остави парите на масата. Групата засвири „Няма ли да се върнеш у дома, Бил Бейли?“, когато двамата излизаха.
— Какво има? — попита Дан, водейки я към пикапа си.
Емоциите изпълниха гърдите й. С Шон постоянно посещаваха „Кроуфърд“, когато бяха млади. Обичаха музиката и бирата, безплатните пуканки, шейната отвън. Веднъж Шон я завлече в шейната, наметна ги с палтото си и я целуна страстно, докато хората сновяха по главната улица на Хотърн.
— Не вярвам, че тази шейна е прекосила някаква замръзнала река — заяви изведнъж тя. — Не вярвам дори, че е толкова стара или че между генерал Джонсън и Даяна, как й беше името, е имало някаква голяма любов.
— Така ли?
— Не. Не вярвам, че някой е обичал някого чак толкова много — че да поеме риска да мине точно покрай вражеския лагер, за да занесе коледните си подаръци.
Дан замълча. Отвори вратата на пикапа и й направи път да влезе. Тя го наблюдаваше как заобикаля колата и потреперваше във влажния студ. Улиците заблестяха от дъжда, а падналите мокри листа се смъкнаха от тротоара.
— Направил го е — заяви тихо той и запали мотора.
— Откъде знаеш?
— Защото Даяна, как й беше името, е била прапрабаба на Елиза. А тяхното дете, първата Елиза, се е омъжила за първия Объдая Дей.
— Наистина ли? Чарли произлиза от такова семейство?