Двете жени се замислиха върху идеята за кражбата — актът, когато някой човек взема от друг, независимо дали от банковата му сметка или от доверителния му фонд, от портфейла или от джоба му, или от стените на музей, от сейфа на някой бижутер — независимо дали това ставаше на „Сан Марко“, на „Вандом“ или на „Хълма на светулките“. „Как“ и „къде“ нямаха значение, в крайна сметка без значение беше и „защо“.
— Кражбата си е истински грях — отбеляза Огъста. — Не е земно удоволствие.
— Знам.
Възрастната жена си пое дълбоко дъх и го изпусна.
— Аз имам толкова много неща — продължи. — Събирането е житейски факт… и не е добър факт. Когато отида на небето, Свети Петър няма да ми позволи да занеса картините на Хю, снимките на моите момичета, черните си перли или чашата си от Флоризар.
— Не, предполагам, че няма.
— Но съм сигурна, че няма да пусне Шон с откраднатите пари.
— Ако изобщо приеме Шон — отговори тъжно Тара.
Джо Холмс си мислеше, че Блек Хол вероятно е приятно място за живеене — красиви къщи, гледки, магазини, училища, ресторанти, музикални магазини — но като място за временно назначение той бе доста самотен и се въртеше около двойки или семейства.
Седна зад бюрото си, пиеше още една чаша кафе от съседното заведение и вършеше онова, което агентите на ФБР правеха най-добре: подготвяше документацията.
Една от последните приятелки на Джо винаги отваряше вратата с очакване в очите, сякаш се надяваше да види Джеймс Бонд или поне Томи Лий Джоунс. Когато разбра, че по-голямата част от работата му е свързана с непочтени счетоводители, а не с големи филмови шпиони, тя го замени с адвокат.
Бащата на Джо го научи, че е много по-вероятно адвокатите да притежават коли „Остин Мартин“ отколкото агентите от ФБР. Също така беше много по-вероятно да ги изпращат на секси мисии, включващи луксозни хотели с басейни и фини чаршафи, и скъпи питиета в баровете. Ако агентите от ФБР трябваше да проследят някой заподозрян из страната — дори да отсядаха в евтините хотели на летищата — намирането на началник, който да подпише заявката за разходите, беше точно толкова вълнуващо колкото и самото разрешаване на случая.
— Не го правиш заради блясъка — каза бащата на Джо веднъж, когато Джо се оплакваше от постоянното пътуване. — Правиш го, за да хванеш лошите.
— Знам, татко — отговори тогава той. — Точно като теб.
— Гордея се с теб, сине — похвали го баща му.
Това наистина бе достатъчно като компенсация за долнопробните мотели и заведенията за бързо хранене.
Навън сега плющеше дъжд. Времето отговаряше на настроението на Джо, докато отново се ровеше в документите на Шорлайн Банк. Объркваше го фактът, че Шон е върнал десет хиляди долара в една от отбелязаните сметки.
Дали беше възнамерявал да ги премести някъде другаде, да ги обърне в брой по-късно? Джо не беше сигурен. През миналия май Шон бе взел шестстотин долара от една сметка в петък и ги бе върнал следващия понеделник. Какво бе причинило тази промяна в поведението му? Джо се ровеше в извлеченията от сметките, търсейки отговори. Можеше ли да има нещо общо с мистериозната жена — „момичето“? Или с Ед?
Все още нямаше ясно определение за Ед. Прякорът на Ралф Едуард Бенджамин беше Ред, съкращение от двете имена, както и споменаване на цвета на косата му16 Оставаха Едуардо Валенти и Едвин Тейлър, но и двамата не изглеждаха обещаващи. Валенти е бил в Колумбия до май, а досието на Тейлър изглеждаше безупречно.
Джо се протегна, заслушан в падащия дъжд. Поне не трябваше да робува в някоя мокра градина като Бей Макбий. Тази седмица ходи два пъти до „Хълма на светулките“. И двата пъти я видя да работи навън.
Втория път видя Тара О’Тул да тича към приятелката си. Образът се запечата в съзнанието на Джо: тя приличаше на младо момиче, дива и невъздържана, безразлична към поройния дъжд. Дългите й крака, нежните ръце, черната коса…
А миналата нощ той я сънува.
Всъщност ги сънува. Двете най-добри приятелки, попаднали в центъра на разследването му. В съня му всички те седяха в лодка в Залива. Джо бе съпруг на едната — странна идея. Той беше на щурвала и лодката пореше вълните. Откъслечни спомени, погребани отдавна, от палубата на бащината му рибарска лодка, изплуваха и го завладяха. Радостта от това да си в морето, да се гониш с вятъра.