Видът му беше задръстен, затова тактично не задълбах в темата. Продължихме из парка и приседнахме на два стола до езерото.
— Джийвс ми каза, че си ме търсил за нещо.
— Ъ? — стресна се Бинго. — Какво рече? А да.
Изчаках да чуя изложението му, но не биде. Разговорът не потръгна. Бинго гледаше пред себе си със стъклени очи.
— Слушай, Бърти — обади се все пак след десет минути.
— Ъ?
— Харесваш ли името Анабела?
— Не.
— Как така — не?
— Ей така — не.
— Не?!
— Не!!
— Че ти глух ли си? Не чуваш ли музиката в това име, подобна на полъх, галещ нежно върховете на тополите?
— Не.
Той понечи да се огорчи, но после живна.
— Откъде да чуеш? Винаги си бил безчувствено дебелокожо магаре.
— Щом казваш. Коя е тя? Започни от началото.
Защото вече ми беше ясно, че любовта за пореден път не е простила на Бинго. Откакто го познавам, а то ще рече от първо отделение, той не пропуска и най-слабото предизвикателство, за да се влюби — най-често напролет, която му действа безотказно като английска сол. В училище никой не можеше да се мери с неговата колекция от снимки на филмови звезди, а докато следвахме в Оксфорд, беше дошъл до гуша на всички с романтичната си натура.
— Ела да обядваме заедно, ще те запозная с нея — покани ме той и си погледна часовника.
— Дадено. Къде ви е срещата? В „Риц“?
— Близо до „Риц“.
В географско отношение не излъга. На петдесетина метра източно от „Риц“ се помещава една от множеството скверни закусвалните които омърсиха Лондон. Именно в нея, ако щете вярвайте, се шмугна младият Бинго и преди да съм хлъцнал, той вече се беше разположил на неудобен стол пред маса, изплескана с трохи и кафе.
Имах чувството, че съм влязъл в киносалона по средата на прожекцията и не съм в състояние да следя сюжета. Бинго не е милионер, но никога не е страдал от недостиг на налични. Освен постъпленията от чичо му, които ежемесечно му тъпчат джоба, той завърши успешно тазгодишния сезон на надбягванията с препятствия. Защо тогава ще дава обяд на любимото момиче в подобна кочина?
Точно в този момент към нас се приближи сервитьорката. Хубаво момиче.
— Няма ли да чакаме…? — започнах аз, защото много ми дойде. Не стига дето води момичето по такива неназоваеми места, ами е готов да започне и да се тъпче, преди то да се е появило. Ала зърнах топографията му и си затворих устата.
Очите му бяха оцъклени. Лицето му бе обагрено от красиво зарево. Ако Пикасо имаше Розов период, той много би се зарадвал на Бинго.
— Здравей, Анабела — рече приятелят ми, след като преглътна мъчително.
— Здрасти — каза момичето.
— Анабела, да ти представя Бърти Устър, мой стар приятел.
— Много ми е приятно. Какъв хубав ден.
— Чуден — откликнах аз.
— Виж, сложил съм си връзката — пелтечеше Бинго.
— Много ти отива — отвърна момичето.
Ако някой ми кажеше, че подобна връзка ми отива, бих го светнал с чадъра по главата, без оглед на възраст и пол. Бедният Бинго обаче само се доизчерви от доволство и запремигва по най-отблъскващ начин.
— Е, какво ще хапнете днес? — внесе момичето делова нотка в светския разговор.
Бинго предано се зачете в менюто.
— Искам чаша какао с мляко, студено телешко, баница с шунка, парче плодов кейк и целувка. Същото и за теб, нали, Бърти?
Как не повърнах. От години се нарича мой приятел, а през цялото време е допускал, че ще оскърбя предания си стомах с подобна отврат.
— Или предпочиташ горещ пудинг с месо и малко лимонада? — продължи Бинго.
Страшно е да наблюдаваш пораженията, които нанася любовта. Този човек, който така лекомислено ми предлагаше целувки с лимонада, само преди една седмица обясняваше на оберкелнера в „Клариджис“ как именно майсторът-готвач да приготви неговото sole frite augourmet aux champignons и заплашваше да го захлупи на главата на човечеца, ако указанията му не са спазени безпрекословно. О, спи ли Бог?
Препечен хляб с масло и чаша кафе ми се сториха единствените в менюто, които не звучаха като приготвени за почерпка на предпочитани врагове, а след като си поръчах, Анабела ни остави насаме.
— Е? — попита прехласнатият Бинго.
Явно държеше да чуе мнението ми за току-що отдалечилата се издънка на Борджиите.
— Много е мила — смотолевих аз. Той не остана доволен.
— Не намираш ли, че е най-възхитителното създание, което си виждал през целия си безполезен живот?
— Да, да — побързах да го успокоя. — Къде се запозна с нея?
— На танцова забава в Камбъруел.
— Какво, по дяволите, си правил на танцова забава в Камбъруел?
— Ами твоят Джийвс ми предложи да купя два билета. Мероприятието било с благотворителна цел.