— Джийвс? Сега чувам, че ходел по танци.
— Е, и той има нужда да си отдъхне от теб. Така или иначе, Джийвс присъстваше на веселбата и доста ловко се мяташе по дансинга. Отначало нямах намерение да ходя, но после си викам — я да ида да се посмея. Господи, Бърти, като си помисля какво щях да изпусна! — пребледня той внезапно.
— Какво? — не проумях аз.
— Анабела, идиот такъв! Ако не бях отишъл, нямаше да срещна Анабела.
— О!
Тук Бинго изпадна в транс и излезе от него само веднъж, колкото да отхапе от баницата с шунка.
— Бърти — чух по едно време. — Искам един съвет.
— Давай.
— Нямам предвид твоя съвет, защото той не би свършил работа никому. Не се засягай, но всички те знаем какво си магаре.
— Продължавай.
— От теб искам просто да изложиш моя казус пред Джийвс и да чуеш с какво предложение ще излезе. Често си ми казвал, че те е измъкнал от какви ли не накисваници. Ако може да се вярва на думите ти, той е мозъкът във вашата къща.
— Досега не имало случай да ме подхлъзне.
— Тогава му разкажи за мен.
— Кое за теб?
— Моята дилема!
— Каква дилема?
— Ами чичо ми бе, кретен! Какво, според теб, ще каже чичо ми? Ако го цапна с тая история, ще почне да се връзва пред камината на моряшки възли.
— От докачливите ли е?
— И още как. Трябва деликатно да го подготвим за новината. Все пак съм зависим от дъртия. Ако ми отреже наличните, пиши ме свършен. Значи така — питаш Джийвс как да постигна щастлив завършек. Кажи му, че ако ми издейства сватбения марш, може да разчита на половината ми кралство. Или с други думи на десет лири. Джийвс ще си напъне ли мозъка за десет лири?
— Не се и съмнявам.
Не мислете, че бях изненадан от готовността на Бинго да споделя с Джийвс сърдечните си трепети и то без задръжки. Това би било първото нещо, хрумнало и на мен при всяко сгромолясване от стълбата на живота. Мозъкът си е мозък, а джийвсовият няма равен на себе си.
След вечеря побързах да му изложа случая.
— Джийвс!
— Да, сър?
— Зает ли си в момента?
— Не, сър. По това време чета някоя поучителна книга, но ако имате нужда от услугите ми, мога да отложа заниманието си за по-подходящи времена.
— Трябва ми твоя съвет. Става дума за господин Литъл.
— Младият господин Литъл, сър, и старият, който живее в Паунсби Гардънс?
Както изтъкнах вече нееднократно, Джийвс знае всичко. Аз цял живот познавам Бинго, споделял съм с него и последната си мастилница в училище, а да пукна, ако имах представа къде живее чичо му.
— Откъде знаеш, че живее в Паунсби Гардънс?
— Поддържам отношения от лично естество с готвачката на стария господин Литъл, сър. Дори сме стигнали до известно споразумение.
Бре да му не види! Ако пък ми е минало през ума, че Джийвс е способен на подобни… как да ги нарека.
— Да не искаш да, кажеш, че си сгоден?
— Смисълът на споменатото споразумение би могло да се резюмира с подобни думи, сър.
— Виж ти!
— Тя е изключително надарена готвачка, сър — поясни Джийвс. — За какво искахте да говорите с мен?
Аз му изложих казуса.
— Така стоят нещата, Джийвс, и е редно да се притечем на помощ на горкия Бинго. Разкажи ми за дъртия Литъл. Що за птица е?
— Доста любопитен екземпляр, сър. Откакто се е пенсионирал, живее като отшелник, посветил се единствено на удоволствията на масата.
— Лакомо прасе, с други думи?
— Не бих си позволил подобна характеризация, сър. Лично аз бих го нарекъл гастроном. Много е взискателен относно качествата на храната и поради тези причини цени високо професионалните услуги на госпожица Уотсън.
— Готвачката?
— Да, сър.
— В такъв случай трябва да му изстреляме Бинго след вечеря, когато е благоразположен след обилната и вкусна храна.
— Затруднението, сър, произтича от факта, че понастоящем господин Литъл е на диета, необходимостта от която е продиктувана от болезнена атака на подагра.
— Сега вече я втасахме.
— А според мен, сър, би могло недомогването на стария господин Литъл да бъде обърнато в изгода на младия господин Литъл. Преди два дни разговарях с прислужника на господин Литъл и той ме уведоми, че основното му задължение е да чете на господин Литъл преди лягане. На ваше място, сър, бих посъветвал господин Литъл да чете вечер на чичо си.
— Племенническа преданост и прочее? Да трогнем дъртия с проява на чичолюбие?
— Донякъде, сър. Аз лично бих се осланял повече на литературния вкус, който господин Литъл би проявил в конкретния случай.
— Пусни светлина в тунела.
— Методът, който препоръчвам, сър, е наречен от специалистите „пряко внушение“. Неговата същност се състои в това да се втълпи на обекта посредством постоянно повторение желанието на субекта.