Изпълнена с доволство, Кейт се завъртя на елегантните си токове и тръгна обратно към стола си, върху който се настани, замятайки копринената си рокля. Ако паяжините можеха да издават звук, точно така би трябвало да прошумолят.
— Това е Скиншанкс — обяви тя. — Заедно с бойците му се закле да ми служи.
И сякаш по сигнал майка ми плъзна слабата си ръка под сгънатия лакът на ламира. Той се усмихна; на изкривеното му лице се четеше единствено самодоволство.
— А онова, което ми харесва в клетвата на ламирите — продължи Кейт, — е нейното постоянство. Думата на ламира е обвързваща. Даде ли веднъж верността си, той е лоялен, докато трае клетвата му.
— Защо не — изсъска Конал, — ако са му предложени смърт и плячка?
— Има ли значение защо? — Очите на Кейт проблеснаха от потиснат гняв. — Доколкото знам, Ку Хорах, спазената клетва е за предпочитане пред нарушената.
Тогава той си изпусна нервите.
— Спазил съм всяка клетва, която съм ти дал! — изкрещя той.
— Да съм казала, че не си? — Сладката усмивка отново се беше върнала на устните й. — Възхищавам се на начина, по който контролираш ексцесиите на брат си. Възхищавам се на нетърпимостта ти към бунтовете и метежите. Колко ли е бил унизен, но въпреки това ти си решил да го накажеш! Това заслужава възхищение. Жалко, че нямаш никакъв авторитет пред клана си.
— Какво?
В залата се възцари ужасяваща тишина. Усетих как космите на гърба ми настръхнаха и тежко преглътнах.
С отегчена физиономия Кейт вдигна ръка. Наведе леко глава настрани, затвори очи, сякаш изтощена от тъгата, и вяло щракна с пръсти.
Плътните редици от бойци в дясната страна на залата се разделиха и разкриха дълга скамейка, висока около половин метър, над която се полюляваха четири празни примки. Конал рязко си пое дъх. Зад пейката бяха коленичили четирима оковани затворници.
Ето значи къде беше Ехин. И брат му, който едва ли имаше навършени петнайсет години, макар че и самият Ехин не беше кой знае колко по-голям. Там бяха и майка му, и баща му Улиян.
— Ранях — казах аз, но от устата ми не излезе нито звук.
— Колман Роа ми изпрати почитанията си по тъжен повод — каза Кейт.
— Какво е това, по дяволите? — изрева Конал.
Кейт леко повдигна рамене. Четиримата пленници бяха изправени на крака и нисък глас им нареди да се качат на пейката. Ехин стоеше неподвижен и спокоен; брат му трепереше, но очите му блестяха свирепи и смели. Искаше ми се да заплача. Четиримата капитани, които стояха зад тях, нанизаха примките на вратовете им.
— Това не ми доставя никакво удоволствие, Ку Хорах. — Кейт щипна с пръсти носа си, стиснала здраво очи.
— Това са мои хора!
— Това са бунтовници. Не им ли нареди да се подчиняват на Колман Роа в твое отсъствие? Нима нямаш контрол над собствения си клан?
— Ранях? — Конал погледна объркано към ковачката.
— Вярно е, Ку Хорах. — Слабото й тяло беше напрегнато от страх и ярост. — Виновна съм за всичко, в което ме обвинява.
— Защо, Ранях?
— Ти не живееш в крепостта, Ку Хорах.
Той зарови пръсти в косите си.
— Няма да е завинаги, Ранях.
— Но той уби брат ми. Аз го почувствах как умира. — Тя погледна към Кейт. — Ако получа нов шанс да убия Колман Роа веднага ще се възползвам. И този път ще го направя както трябва.
— И двамата ще го направим. — Улиян я подкрепи с думи и със стиснатите си юмруци.
Кейт отегчено сви рамене.
— Конал — изръмжах аз. — Ехин.
Той като че ли за миг дойде на себе си.
— Кейт, не и Ехин. Ехин служеше под командването на Ферхар от деня, в който го доведох тук!
— Още по-зле, Ку Хорах. Змиите раждат само змийчета. Цели осем месеца си крил предател под моя покрив.
— Много добре знаеш, че това не е вярно! — извиках аз.
Вместо да забие юмрук в лицето ми, Конал ме хвана за ръката. Аз се изненадах от нежността на докосването му.
— Бъди милостива, Кейт. Моля те. Аз ще ги накажа.
Кейт затвори едното си око и леко потърка един от лакираните си нокти с палец.
— Не.
Погледът на Ранях срещна моя и в него проблесна привързаност. Бях готов да се хвърля към нея и със собствените си ръце да сваля примката от шията й, но ръцете на Ангхис изведнъж се сключиха около гърдите ми, задържайки ме на мястото ми.
— Мурлин — изръмжа той в ухото ми. — Недей.