Или поне така си мислех тогава.
— Ако искате да се присъедините към мен, направете го сега. — Гласът на Конал беше абсолютно безизразен. — Втори път няма да ви предлагам. Това ще означава гражданска война и ако искате да се откажете от мен, тук и сега, то вие ще имате пълното право на това.
Каррик се изплю.
— Няма нужда да ни молиш, Ку Хорах. — Ейли се облегна на стената, опряла рамо в това на Шона, и го погледна предано. — Но ти сам си го знаеш.
Лохас и Рахнил заговориха едновременно:
— И ние смятаме така.
Кулас само кимна; но тя гореше от нетърпение да се върне при Йорна и само чакаше думата на Конал. Орах ме погледна, след което също кимна.
Файорак изглеждаше наистина нещастен.
— Файорак? — погледнах го аз. — Богове, Файорак!
— Мурлин, изборът си е негов. Остави го на мира.
— Както направихме всички — обади се един новодошъл.
Когато Ангхис влезе през сенчестата врата и факлите го осветиха, се разнесоха възгласи на доволство и донякъде на недоверие. Той протегна ръка и сякаш за късмет докосна муцуната на коня си, същия, който го беше повикал по-рано.
Конал се вцепени и се изпъна още повече, отблъсквайки се от стената.
— Нямам намерение да те моля, Ангхис — каза той, — затова въобще не ми предлагай.
— Изборът е мой — изимитира гласа му Ангхис. — Остави ме да го направя.
Конал поклати глава.
— Рейлтин няма да дойде. Не можеш да оставиш човека, с когото си обречен.
— Рейлтин ще дойде. — Гласът й беше леден и непримирим, когато тя също излезе от сенките и застана до Ангхис. Той сплете пръсти с нейните и ги целуна. — Макар да не ми се иска.
Лицето на Конал грейна доволно.
— Рейлтин.
Тя не се усмихна.
— Мисля, че и двамата сте глупаци — каза тя, — но въпреки това няма да ви изоставя.
Тя погледна Ангхис. После, не толкова всеопрощаващо, и Конал. Те се ухилиха един на друг.
Конал изведе коня си от конюшните; аз си избрах един и помогнах на Катриона да се качи на друг. Наблизо имаше окачени няколко седла и избрах едно за нея: нямаше да е първият простосмъртен, който се беше забъркал в делата на Ший, нямаше и да е последната.
Още тогава го знаех. Просто не се замислих достатъчно за останалите и за онова, в което се бяха превърнали.
Избрахме конете си и ги яхнахме достатъчно бързо, но когато препуснахме към изходния коридор, като че ли се бяхме разколебали. Конете го усетиха, запръхтяха и затръскаха глави, прихванали от нервността ни. Думите на Конал бяха верни: щом преминехме през прага, вече бяхме извън закона. Искахме го. Но това не го правеше по-лесно.
И, както изглеждаше, никой нямаше намерение да ни улесни.
Когато изникнахме от мрака, ни посрещнаха три редици конни бойци; водеха ги Клорин, Ферхар и едрият смъртоносен лейтенант на Клорин, Торк. Единствената реакция на Конал беше да си поеме дъх и да препусне напред, спирайки рязко коня си на два метра от Клорин. Ангхис и Рейлтин яздеха от дясната му страна, аз яздех от лявата. Зад нас ренегатите на Конал се строиха в редици. Всички безмълвно чакахме.
Конал не обърна никакво внимание на Ферхар.
— Какво ще правим сега, Клорин? Ще се избием едни-други?
Клорин не отговори веднага. Погледът му обходи бойците на Конал, спирайки се на всяко лице.
— Всеки разполага с добри бойци, Ку Хорах. Ти явно си успял да привлечеш от най-добрите.
— Битката ще бъде кървава — съгласи се Конал, — унищожителна и безсмислена.
— Да. — Клорин въздъхна и отново погледна зад Конал. — Ако някой смята да промени решението си, да го направи сега.
Тишина. Аз погледнах през рамо към Файорак. Той очевидно се измъчваше.
— Днес няма да се бием — излая Клорин. — Тази вечер няма да ви караме да се избивате един-друг. По-късно, да. Тази вечер няма да има заповед да убивате бунтовните си приятели, нито дори Ку Хорах. Утре те вече ще бъдат законна плячка за бойците на кралицата и ние ще ги преследваме и избием. Така че сега е моментът да избирате.
Той погледна Файорак право в очите. Той беше единственият, който помръдна. Заби крака в корема на коня, подкара го към бойците на Клорин и се обърна с лице към нас.