Лицето на Конал не изразяваше нищо.
— Всичко е наред, Файорак.
— Не, не е. — Аз погледнах право в очите на приятеля си и видях как те се вледеняват също като моите. Още тогава разбрах, че единият от нас ще убие другия.
Клорин гледаше безучастно, както и Торк. Погледнато отстрани изглеждаше, сякаш стояхме там и обсъждахме лов на зайци. Но всички можехме да усетим треперещата ярост на по-дребния мъж, който стоеше от другата страна на Клорин.
— Това не е правилно — изсъска Ферхар. — Те са бунтовници и предатели и трябва да ги посечем!
— Ти и чия армия? — ухилих се предизвикателно аз. — Ти не би могъл да се биеш и с котка, която е вързана за дърво.
Ангхис изпръхтя развеселено.
С пребледняло лице Ферхар протегна ръка към прикрепената за гърба му ножница и докосна дръжката на меча си.
— Извадиш ли го, ще ти отрежа скапаната ръка — предупредих го аз.
Със самодоволство забелязах, че Ферхар не смее да ме погледне. Той се преструваше, че го прави от презрение, но всеки боец до нас знаеше, че е от страх. Вместо това забоде пръст в Ангхис.
— Този там и любовницата му — изръмжа той. — Те са най-ужасните предатели. Рейлтин е съветничка на кралицата!
— Внимавай какви ги говориш — рече спокойно Ангхис.
— Тази вечер — рече Клорин и в гласа му се промъкна леко нетърпелива нотка — ще ги пуснем да си идат.
— И защо? — изкрещя Ферхар.
— За да избегнем кървава баня — отвърна Клорин. — Тук има много добри бойци. Предпочитам да ги видя как пълзят в краката на Кейт и молят за прошка, вместо да проливам кръвта им или да им позволя да пролеят нашата. Ти, Ку Хорах — той погледна право в Конал. — Няма да ти бъде простено до края на дните ти. Бойците ти имат позволение да се предадат, когато намерят за добре. Те ще бъдат наказани жестоко, но няма да бъдат екзекутирани. Това се отнася дори за брат ти.
Какво? Тук ставаше нещо, което изобщо не ми харесваше. Наканих се да го заплюя в лицето, но за моя голяма изненада Рейлтин ме изпревари.
Не можех да не й го призная, имаше страхотен мерник.
Запазвайки пълно спокойствие — богове, аз наистина го харесвах — Клорин избърса храчката от бузата си.
— Сега тръгвайте. Тази вечер ще ви дадем преднина. Но след това ловът започва.
— Не и преди да си върна крепостта от убиеца Колман Роа.
Лицето на Клорин беше абсолютно безизразно. Дори не потрепна.
— Твоя работа.
— Значи се договорихме — рече Конал.
— Да си стиснем ръцете, Ку Хорах.
Конал не се поколеба и подкара коня си, докато не се изравни с Клорин. Те се изгледаха спокойно. Тъкмо си бяха стиснали ръцете, когато Ферхар измъкна камата си от канията й.
Нямаше никакъв шанс да я забие в гърба на Конал. Грамадният Торк измъкна меча си и му отсече главата.
Не можах веднага да разбера какво става. Главата на Ферхар остана на мястото си цели три секунди, преди да политне към земята, а от врата му да плисне фонтан от кръв. Тялото му бавно се плъзна от коня и се строполи на земята.
— Добър меч — отбелязах аз.
Торк го избърса и го прибра в ножницата на гърба си, след което се изплю на земята. Клорин затвори очи и въздъхна през носа си. Останах с впечатлението, че търпението му почти се е изчерпало.
Лицето на Торк леко се изчерви.
— Примирие не може да се нарушава. — Той имаше странен акцент. Знаех, че е дошъл от някаква друга страна, далеч на юг. — Нямаше да го позволя.
Клорин отвори очи. Гледаше към небето.
— Не се тревожи за Торк, Ку Хорах. Ще обвиня теб за това.
— Устройва ме. Сега ни пусни.
Бойците ни пропуснаха без повече спорове. Когато и последният от нас премина между тях, Конал препусна в галоп.
Едва ли бяхме изминали и пет мили, когато аз рязко дръпнах юздите на коня си и Брандир се промъкна запъхтян до мен. Катриона и Конал също спряха и той махна с ръка на останалите да продължат след Ангхис.
— Какво има? — попита той.
— Следят ни.
— Клорин не би го направил.
— Не, само един е.
— Приятел на Ферхар? — попита сухо той.
— Най-вероятно. Аз ще се оправя с него. Отивай с Конал, Катриона.
— Внимавай — каза тя.
— Да ти приличам на аматьор? — Ухилих се и издърпах меча си от ножницата. — Фасулска работа.