Тогава вече си изпуснах нервите.
— Не нейния, кучко!
Хвърлих се към нея и сигурно щях да я убия. Мисля, че може би тя искаше точно това, но Конал сигурно беше усетил какво смятам да направя. Не бях успял да стигна на разстояние един меч от майка си, когато ръцете му ме обгърнаха и той ме дръпна назад.
— На нищо ли не съм те научил? — изръмжа той. — Не си навличай неприятности. Ако някой трябва да я убие, то това съм аз.
— Каква арогантност! — извика гневно Кейт. — Каква дързост! — Тя се изправи на крака.
— Лилит няма никакви права над Сет! — извика Конал. — Той не е част от нея!
Кейт погледна към Лилит, протегна ръката си и Лилит пристъпи напред. Започна бавно да слиза по стъпалата към мен. Гледах я объркан.
Лилит разпусна сплетената си на изключително сложна прическа коса. Панделките й паднаха на пода и перлените, копринени кичури обградиха лицето й и тя се усмихна.
Конал отстъпи назад. Аз просто гледах, без да чувствам нищо. В косата на Лилит проблясваше сребро. Лицето й беше чисто и гладко, жизнено по младежки, но на майка ми й оставаха само месеци живот.
— Имам съобщение за майка ти, Ку Хорах.
— Лилит — каза той и ме хвана за безчувствената ми ръка. — Не го прави. Богове. Недей.
— Майка ти иска да умре, Ку Хорах, нали?
— Лилит.
— Но тя не е толкова предана, че да умре. — Лилит леко се обърна назад, за да се усмихне на Кейт; кралицата слезе по стъпалата и застана зад гърба й, без да сваля очи от нея. — Обречена или не, Ленора не изпитва нужда да умре. Няма смелост. Няма любов.
— Точно любовта я задържа тук, Лилит!
— Но не към Григар. А към някой, който още не съществува! Това не е любов, това е самомнение. Това не е достатъчно, Ку Хорах; не е достатъчно. Аз имам смелост. Имам любов. Отивам при него, Ку Хорах.
— Лилит!
— Каква преднина ще ми даде тя, Конал?
Лилит отстъпи назад в ръцете на Кейт; кралицата я погали по косата, после отметна косата й настрани. Целуна Лилит по шията и притисна бузата си към нейната, след което я целуна по посивяващата коса.
— Не — каза Конал.
— Кажи й, Ку Хорах.
Ръката на Кейт се плъзна около Лилит и я притисна в силна прегръдка. Лилит се усмихна и затвори очи, но не за дълго. Отвори ги отново, за да впие поглед в мен, след което вдигна брадичката си нагоре. В ръката на Кейт проблесна острие и тя бързо преряза гърлото под гордо вдигнатата й глава.
Плисна фонтан от кръв. Нямаше как да го избегна. Последната жива кръв на майка ми опръска очите и косата ми; усетих я в устата си и дори в гърлото си. Конвулсивно преглътнах, преди дори да си помисля да я избърша или изплюя. Лилит не сваляше очи от мен, докато живецът в тях помръкна, но тя не спираше да се усмихва и не падна на земята. Кейт я залюля в окървавените си ръце, докато гледаше мен и Конал.
— Мои сте — промърмори тя. — Може би ще мине много време, но животът ви ми принадлежи. И на двамата. — Тя понесе тялото на Лилит, сякаш беше леко като перце, и го предаде в ръцете на Скиншанкс. Гадната твар потрепери от удоволствие при допира до смъртта. — Чакането ще си заслужава, Ку Хорах, Мурлин. Търпението ми е безгранично.
— Поиска твърде много, Кейт — изсъска той. — За нищо!
Тя отново слезе по стъпалата, застана близо до него и заговори с мек, но смъртоносен глас.
— Не възразявам войната да започне още тук и сега, Ку Хорах. Ние ще се бием и не ме интересува дали всеки боец тук ще загине. Готова съм да ги жертвам всичките: твоите и моите. Знаеш, че обичах Лилит. Сам видя, че не изпитвам никакви угризения. А ти имаш твърде много. Сега приеми изгнанието и не ми искай никакви обещания. Защото няма да ги получиш. — Красивите й устни се изкривиха в грозна усмивка. — Ти. Нямаш. Друг. Избор.
— Не. Но има мен.
Най-после в очите на Кейт да проблесне неподправен ужас. Той изчезна за миг, но аз знаех, че съм го видял. Първо видях него, после забелязах гарвана, който кръжеше над главата на Кейт, видях черните му мънистени очи и чух кискащия се презрителен смях. Той кацна на протегнатата ръка на Ленора, когато тя се спря между сина си и мен.
Я виж ти. Как се променят нещата: напоследък установявам, че започвам да харесвам най-презрените си врагове. Никога не съм бил по-радостен да видя проклетата кучка.