Выбрать главу

— И така — рече Кейт, възвръщайки хладнокръвието си. — Значи ни очаква смърт и унищожаването на тази крепост. Права ли съм?

Ленора въздъхна и погали гарвана по гушката.

— Никога през живота си не си била права.

Завъртях очи. Надявах се, че няма да се стигне до кратка размяна на злобни реплики, последвана от кървава баня.

— Току-що обясних на безгрешния ти син — каза Кейт, — че имам предимството на абсолютната безскрупулност. Готова съм да жертвам крепостта и всички в нея.

— Не, няма да го направиш. Не и ако синът ми замине в изгнание и аз отида с него.

Останах буквално без дъх. Помислих си, че някой ме е изритал в корема. Съдейки по физиономията на Конал, той се чувстваше по същия начин.

Ленора погледна мило Кейт.

— Може ли да поговорим?

* * *

Само четирима души знаеха какво се случи по време на преговорите между Кейт и Ленора. Те разговаряха тихо, спокойно, като стари приятелки, които си припомняха детските години, и аз съм сигурен, че никой друг не ги чу. Това даваше предимство и на двете страни. Поне тогава. По-късно се зачудих дали наистина е така.

— Знам какво си мислиш, Ленора — каза й Кейт.

— Дано да е така. Защото ако не е, не знам каква кралица ще си.

Кейт се засмя тихо.

— Много си хитра, Ленора, така да се каже. Е, знай, че вече съм била там, откъдето се връщаш, и видях онова, което си видяла, така че знам всичко, което знаеш и ти.

— Наистина ли?

— Той ми разказа всичко. Всичко, което е казал и на теб, Ленора.

— Изненадваш ме. — Ленора поднесе ръката си към гарвана и той потърка любвеобилно човката си в кожата й.

— Не би трябвало. Скиншанкс много ми помогна. Може да бъде ужасно убедителен.

— Значи оракулът е мъртъв? — В гласа на Ленора се усети съжаление, но тя не изглеждаше твърде опечалена.

— Разбира се, че е. И ти няма да го намериш.

— Камъка ли?

Полазиха ме студени тръпки, сякаш ламир беше минал през гроба ми.

— Камъка — потвърди Кейт. — Каменното сърце.

— Напротив, ще го намеря. Наследникът на Григар Дю е на моя страна, а като че ли той е ключът към откриването му. Не мога да си представя, че някога ще се присъедини към теб.

Конал се ухили.

— Ами намери го тогава. — Кейт сви рамене. — А после аз ще го отнема от теб.

— Можеш да опиташ — отбелязах аз.

Кейт ми се усмихна. Този път студените тръпки по гърба ми ме накараха сериозно да се разтреперя.

— Пророкът ми каза и няколко неща за теб, малко копеле. Прокълнатият. Онзи, който ще пие от кръвта на собствената си майка. Един ден ще ти кажа какво още научих, тъй като сведенията му очевидно са много достоверни.

В този момент усетих как много същества от мрака се разхождат върху гроба ми.

Кейт извърна презрително глава встрани, пренебрегвайки мен и злощастното ми бъдеще.

— Изслуша ли внимателно стария пророк, Ленора? Той не каза нищо, което да потвърди, че Каменното сърце ще спаси Воала. Нищо не подсказва, че ще го запази. Камъка просто ще реши съдбата му, това е. Наследникът на Григар ще го намери и тогава ще бъде решена съдбата на Воала. Не от този, който го е намерил, нали разбираш това. А от онзи, който ще го държи в ръцете си, когато настъпи подходящият момент. Така че моля, заповядай. — Кейт игриво поклати пръст. — Вземай си сина и намерете Камъка, и да не сте посмели да се върнете преди това.

— Крепостта — изскърца със зъби Конал. — Щом всичко зависи от мен, искам гаранции.

— О, тя няма да унищожи крепостта — отвърна спокойно Ленора. — Разбираш ли, това е единственото нещо на света, което означава за мен повече от Воала. Не искам гражданска война, но аз също мога да бъда безмилостна. Кейт няма да унищожи крепостта на Григар или клана му. Ако се осмели да го направи в наше отсъствие, аз ще се върна и ще я унищожа. И тя го знае. Нали така, Кейт, скъпа?

Очите на Кейт проблеснаха, лицето й замръзна в маска от страх и омраза.

— И така, Ку Хорах. Оцеляването на крепостта и клана ти зависи изцяло от изгнанието ти. Което ще продължи дотогава, докато ми донесеш онова, което искам.

— Значи автономността и сигурността на крепостта ми е гарантирана?

— Докато майка ти не умре — отвърна Кейт.

— Докато не умра — съгласи се Ленора и се усмихна. — Гледай ме как живея.

— Трябва ли?