— О, да. Наистина продължително време.
— Въпреки че видя какво направи Лилит? — Смехът на Кейт беше звънлив и прекрасен, но жесток. — Беше тук, нали, Ленора? Видя и чу. Знаеш какво ти причини.
Ленора сви рамене, макар че от мястото, където стоях, ми се стори, че върху раменете й се стовари оловна тежест.
— Да. Това няма никакво значение. Ще продължа да живея, и крепостта ще съществува заедно с мен.
— Само ако синът ти и всичките му кръвни роднини заминат за другия свят.
— Съгласна съм. А докато ни няма, ти няма да прекосяваш границите на земите ни. Нито ти, нито съюзниците ти.
Кейт близна върха на показалеца си и го вдигна във въздуха, присвивайки очи, сякаш проверяваше скоростта на вятъра.
— Ти си наистина опасна жена, Ленора. Знаеш ли какво те прави толкова опасна?
Ленора само повдигна едната си вежда. Гарванът завъртя главата си към Кейт.
— Цялата работа е в това, че ти искаш да умреш. — Този път усмивката на Кейт изглеждаше истинска. — Ти всъщност предпочиташ да умреш.
Ленора също се усмихна.
— И това смъртно желание ти дава безумна смелост. — Кейт забарабани с пръсти по бузата си, после посочи с пръст първо Конал, после мен. — Но това те прави опасна и за тях, нали? Колко ли време ще мине, преди да се поддадеш на призива?
— Гледай ме как живея — отвърна Ленора.
40
— Можеш да останеш тук — казах на Катриона. — Не си длъжна да идваш. Тук си щастлива, а в крепостта ще си в безопасност. Можеш да останеш.
Това бяха просто думи. Тя го знаеше, знаех го и аз.
— С теб — отвърна тя. — Където си ти, там съм щастлива.
Тя прокара пръсти по зарастващия белег на гърдите ми. Целунах я.
— Добре.
Само ако знаех. Само ако знаех. Дали щях да я оставя там?
Съжалявах Конал. О, само като си спомня колко го съжалявах. Той трябваше да изостави любимата си, а аз не.
Той нямаше да вземе Ейли, нямаше да й позволи да тръгне с него, защото каза, че другият свят ще я убие, дори само въздухът му ще го направи. Тя беше обвързана със своя свят така, както би се обрекла на любимия, а и освен това вече притежаваше душата на един друг мъж. Загубата й щеше да унищожи Шона. Неговата загуба щеше да съсипе нея. И двамата бяха обвързани с единия от световете само заради имената, които носеха; достатъчно бе да се откажат от тях, за да изгубят живота си. Конал отказа да й се обрече.
— Когато се прибера у дома завинаги — каза той, докато тя плачеше на гърдите му. — Тогава.
— Какво имаш предвид под завинаги? — Бях го дочул и ме изпълниха лоши предчувствия.
— Да не мислиш, че няма да се върнем? — Той беше на път да избухне. — Няма да стоя далеч оттук. Нито пък ти. Ще го виждаме отново, Сет. И то често. Един ден ще се върнем завинаги, но преди това, о, богове, ще го виждаме отново.
— Разбира се — обади се сухо Ленора, — стига Кейт да не ви вижда.
На бреговете на водния портал Рейлтин плачеше с горчиви сълзи, но тя бе обречена с Ангхис, и естествено, го последва. Би го последвала и до портите на Ада. Накрая така и направи.
Наблюдавах как Ленора навлезе в плиткото езеро, наблюдавах и брат ми. Затворих очи и си представих как излизат на разкаляния от дъжда горист бряг, зелен и прекрасен, облечен в ярките цветове на дърветата и небето. Помислих си, че може би животът в другия свят няма да е чак толкова зле. Водният портал от другата страна беше красив; едва ли щеше да се намери по-красиво място, където да пристигнем.
Щяхме да тръгнем на изток, каза Конал, където хората не ни познават. Щяхме да се настаним на бреговете на един източен тесен морски залив и да живеем спокойно зад избледняващия воал, и щяхме да търсим проклетия Камък на Ленора, а когато вече нямаше да издържаме изгнанието, щяхме да се промъкваме у дома като крадци.
Търпението на Кейт беше безкрайно. Както и на Ленора, по собствените й думи.
Под най-синьото небе на Ший, прошарено от перести облаци, избледняващо към безкрая, сплетох пръсти с тези на Катриона и й се усмихнах. Тя докосна нежно устните ми и аз я целунах. Денят не можеше да е по-болезнено прекрасен и аз избягвах да поглеждам към зашеметяващото небе и мочурището. Гледах само Катриона, когато я поведох към водния портал, а тя гледаше мен, и двамата преминахме през портала заедно. Това бе последното нещо, което направихме заедно.