Когато излязохме от другата страна, аз не я погледнах, а отръсках влагата от косата си като видра. Пръстите й все още бяха сплетени с моите, но аз стоях объркан и смаян, гледайки към гористата земя, която вече не беше гориста. Пред мен имаше голо блато, стари дънери и сиво небе, а краката ми потънаха в мочурливата земя, докато се отдалечавах от водния портал към новия си живот. Всичко беше променено, много променено. На Катриона като че ли й беше трудно да ме следва; тя се движеше бавно, залиташе до мен и аз стиснах по-силно ръката й.
Конал се беше изправил на брега и ме гледаше, и аз помислих, че виждам ужас в очите му, и мъка. Ангхис изглеждаше по същия начин. Ленора и Рейлтин? Странно и непривично — лицата им изразяваха единствено жалост. Засмях се.
— Стига де — казах им. — Не е чак толкова зле. Ново начало и така нататък.
Тогава Катриона отново се спъна и се наложи да се обърна и да я подхвана, защото тя едва не падна на колене върху подгизналата земя. Усещах пръстите й странни, кокалести и възлести, и когато тя ме погледна, знаех, че в този момент майка ми сигурно ми се присмива от котела, където я бяха пъхнали да ври.
Вдигнах на ръце любимата си, зарових лице в сбръчканата й шия и заплаках.
Епилог
Не знам колко често в последвалите години се опитвах да си спомня слабата усмивка на любимата ми и докосването на сухите й сбръчкани пръсти по бузата ми.
Трийсет години, ако извади късмет. Спомних си жестокото предсказание на Конал. Тя разбира се, нямаше късмет. Беше срещнала доведения си баща, жреца-ламир, Конал и мен.
Гледах как сълзите ми се стичат по късата й коса и притиснах буза към нея. Усещането беше същото: копринено.
— Не плачи — каза тя.
Тя беше безумно лека. Едва ли тежеше повече от една птичка. Сякаш костите й бяха станали кухи и можех спокойно да й прикрепя чифт сини криле и тя да полети.
Пръстите й ме погалиха по бузата, намирайки сълзите ми.
— Лятото с теб, линанший. Годината с Кейт. И две години тук! Това е повече, отколкото бих могла да си пожелая, завързана до брат ти на кола. Това ми е достатъчно, любов моя.
— Не и на мен — казах аз.
— Ти знаеше, моя любов — отвърна нежно тя. — Оказа се по-кратко, отколкото очаквахме, но все пак знаеше. Доволна съм. И те обичам. Доволна съм, че те обичах.
Дали четеше мислите ми? Не знаех. Вече не знаех дали й говоря, или само си мисля. Резултатът беше един и същ.
— Сет?
— Какво?
Тя се поколеба. А може би просто поемаше последния си дъх.
— Не се ядосвай.
Не можех да й отговоря нищо.
— Те са мъртви, всичките. Не натоварвай сърцето си с гняв.
Какво бих могъл да направя? Бях си обещал да отмъстя, но се оказа, че пак бях излъгал.
— Моля те. Аз обичам това сърце, мой линанший. Не го похабявай. Не и заради мен. А и те вече сигурно са мъртви.
— Има и други като тях, Катриона. Винаги има. Гневът ми не е напразен.
— Не съм казала да не си хабиш гнева. — Тя отпусна главата си назад и ми се усмихна уморено. — Сърцето ти ще се похаби. А аз го обичам твърде много.
Целунах я по челото. Не исках да спирам да я целувам. Насилих се да отделя устните си от кожата й, за да й кажа:
— Ще се опитам.
— Добре. Ще ме прегърнеш ли?
— Разбира се, че ще те прегърна. Няма да те пусна.
— О, просто ще трябва да го направиш, любими мой.
— Наричай ме по име — казах аз.
— Мурлин. — Тя се усмихна. — Ще видя синовете ни.
— Разбира се, че ще ги видиш. — Аз й се усмихнах и притиснах главата й към рамото си.
— Не си отивай, Мурлин — каза тя. — Не и преди мен.
— Знаеш, че няма — отвърнах аз и стиснах зъби. — Обичам те.
— Знам.
Не помръднах от мястото си часове наред. Не се бях бръснал от дни, макар че за Катриона това вече нямаше значение.
Чух тихото му почукване по вратата, но не видях кога брат ми е влязъл в стаята. Не спирах да галя сухите бузи на Катриона. Устните й изглеждаха леко извити нагоре в краищата, но бяха по-сбръчкани от преди, лицето й беше още по-бледо и изсъхнало. Разресах с пръсти побелелите й коси и с дланта си усетих кокалестия й череп. Тя все още беше красива. Докато беше остарявала заедно с нас от другата страна на Воала, красотата й не беше помрачена от глад или страдания. Беше остарявала добре. Беше остарявала красиво.