И Конал.
Ейли ходеше подир брат ми като кученце; дотолкова беше обсебена, че единствената причина, поради която режеше косата си, беше, за да му се хареса. Въпреки това аз не гледах на увлечението й сериозно. В известен смисъл това ме правеше щастлив, защото фактът, че съм брат на Конал, но на възрастта на Ейли, ми изглеждаше като безспорно предимство. Колкото повече виждах Ейли, толкова повече я обиквах и за мен нямаше значение, че е предана на Конал. В края на краищата, и с мен беше същото: това беше нещо общо между нас. Също така аз приличах на Конал, въпреки черната ми коса; дори се биех като него, защото той ме учеше на фехтовка винаги, когато имаше възможност. Знаех, че някой ден тя просто щеше да спре да го обича и да обикне мен вместо него. В края на краищата, ние бяхме чистокръвни Ший. Дори и да нямахме цялото време на света, имахме толкова много, че би било достатъчно за всеки.
Как можех изобщо да не съобразя, че след толкова много години възрастта няма да означава нищо?
Но в детството ми Шона, Ейли и аз бяхме най-близките приятели. Които и други хлапета да се завъртаха покрай нас, винаги всичко се свеждаше до нас тримата. Ние се биехме, яздехме, играехме и ловувахме заедно, вървяхме по петите на Конал, когато той беше в района на крепостта, и досаждахме на готвачите, конярите и ковачите, докато не ги подлудим. С други думи, бяхме деца.
През един есенен ден, точно след като станах на дванайсет, се канех да ядосам ковачката на мечове Ранях. Харесвах жената, каквато си беше навъсена, възхищавах се от начина, по който работи и се надявах че един ден ще ми направи меча, който исках, така че неумолимо й се подмазвах. Тя беше наясно с това, но се примиряваше, защото ме харесваше толкова, колкото и аз нея. Мисля, че когато Ранях е била малка, също е била отхвърляна. Ние винаги се надушваме един-друг. Издава ни нещо диво в погледа.
През този ден, веднага след като пристъпих от яркото хладно утро във фучащата жега на нейната работилница, тя вдигна поглед от наполовина готовото оръжие, съскащо в дългото корито с вода, кимна ми, после направи рязко движение с глава, сочейки ъгъла. Помислих, че ме хързулва на двамата си сина, и двамата добра компания, но по-малки от мен. Нямаше и следа от тях. Вместо това там беше Ейли, погълната от малко късче сребро, което извиваше с клещи. Отмяташе потните крайчета на косата от очите си и облизваше устни, концентрирана върху работата. Тригодишната доведена дъщеря на Ранях стоеше и наблюдаваше всяко движение на ръцете й, широко отворила устата си и тъмните си очи.
Реших да не отивам направо при нея, скръстих ръце и загледах как Ранях кове споената стомана — две остри ивици, обвиващи по-меко ядро.
— Още един меч? — попитах с надежда.
— Аха — каза Ранях мрачно. — Но не за теб, сополанко.
Тя го натика обратно в пещта.
— За кого тогава?
— Не е твоя работа.
— Не е, но за кого е?
— Йорна.
— За какво му е на Йорна още един меч? — попитах възмутено.
С израз на раздразнение тя удари нагорещения метал в пещта, после избърса потта от лицето си с опакото на дланта си.
— Не си ли държиш глупавите уши отворени? Познаваш много добре нервността на Аласдер Килревин. Кейт очаква неприятности от него и очаква също така баща ти да го върне в колибата му. Случва се горе-долу веднъж на всеки десет години. Килревин се отегчава, ако не може да убие някого от време на време. Този негодник има нужда да изпусне парата.
— Добре — казах аз с надежда. — Мога ли да се бия?
— Ти ли, сополанко? Не ме карай да се смея.
Въпреки думите си тя се изсмя.
— Достатъчно добър съм.
— Ти си непохватен новак и си твърде дребен. Погледни брат ти. Когато станеш висок колкото него и наполовина толкова добър с меча, тогава можеш да се биеш.
Тя блъсна чука си в стоманата, пръскайки нажежени до бяло искри.
Мръщейки се, се завъртях кръгом, като се надявах, че Ейли не е чула нищо. Трябваше ли хлевоустата крава да го каже на толкова висок глас? И е доста забавно да чуя такова нещо от Ранях — самата тя е твърде дребна, ниска и слаба, с елфическо лице, и когато я гледаш, никога няма да предположиш, че има достатъчно силни ръце, за да кове мечове.