Стен свали седлата и юздите от коня на лейтенанта и от мустанга на Александра. Радваше се, че щяха да позволят и на животните да си починат. Наблюдаваше го със сънено безразличие. Неочаквано ахна, щом го видя как удря силно животните по задниците, за да ги прогони в нощта.
Надигна се разтревожено.
— Защо прогони мустанга ми? — гневно попита тя, а очите й проблеснаха на светлината на огъня.
— Е, нали не можем да продължим с животно с клеймото на кавалерията? А и твоят мустанг не е много подходящ.
— Животните бяха добри — заинати се тя.
— Сигурен съм, скъпа — каза Стен, като се приближи към нея с парче въже. — А сега, би ли ми подала ръцете си, за да приключим.
— Какво?
— Ще ти вържа ръцете, Александра. Предполагам, не очакваш, че мога да ти имам доверие.
Александра се помъчи да избяга, да изпълзи от него, но тялото й беше толкова слабо, почти безжизнено. Стен я хвана, но тя продължи да мята ръце, крака, да се дърпа от него. Най-накрая той раздразнено повика Джайлс на помощ. Притиснаха я към земята и Стен завърза здраво ръцете й отпред.
Стен и Джайлс се изправиха доволни. Александра се надигна в седнало положение. Изгледа ги свирепо, докато се отдалечаваха от нея. Седеше напълно безпомощна до лагерния, огън. Ако можеше да си почине, щеше да измисли някакъв план, но в момента умът й отказваше да работи. Затвори очи, тъй като беше твърде изморена, за да се безпокои от онова, което правеха похитителите й.
Когато ги отвори отново, Джайлс и Стен стояха пред нея. Джайлс коленичи и я вдигна на ръце. Александра се замята, развика се, заудря го с вързаните си ръце. Не успя да му стори нищо. Джайлс я отнесе настрана от лагера, докато Стен гасеше огъня. Конете бяха готови за път, отпочинали през деня. Бяха силни, великолепни животни. Джайлс я отнесе до единия от тях, който беше с женско седло. Докато я вдигаше и й помагаше да оправи дрехите си, Александра най-сетне прозря плановете им. Възнамеряваха да пътуват през цялата нощ!
Александра изстена. Тялото й се разбунтува срещу мисълта за новите дълги часове езда.
— Не, Джайлс — каза тя. — Не мога да яздя повече. Трябва да си почина.
— Една Кларк казва, че е изморена! Не вярвам на ушите си, Александра. Можеш да спиш на седлото — намеси се Стен. — Ще водя коня ти, макар и да се забавим. Вече не ти вярвам.
Взе юздите на коня й и го поведе към своя. Трябваше да отиде с тях. Нямаше друг избор. Ръцете й бяха вързани, беше качена на седлото, а Стен водеше коня й. Вече го нямаше лейтенант Блейк, за да я спаси. Джейк също нямаше да дойде.
Насочиха конете в североизточна посока, към Корпус Кристи и поведоха Александра със себе си — отново тяхна плячка против волята си.
Двадесет и четвърта глава
Джейк се смъкна от коня и притича, като се снишаваше, към лагера, който Джайлс и Стен бяха изоставили. Разрови все още горещата пенел от лагерния огън и прецени, че едва ли имат преднина повече от час-два. За първи път разбра, че Александра е изпаднала в беда, щом намери двата коня, които се връщаха назад по следите си. Мустангът беше тръгнал обратно към „Бар Джей“ и кавалерийският кон го беше последвал. Сега ги водеше със себе си, завързани за мустанга си.
Късно сутринта Джейк остави за малко стадото, за да види как е Александра. Мислеше, че ще е в безопасност, но не знаеше как ще постъпи Пекос. Той се беше измъкнал жив и съществуваше възможност да се върне за Александра.
Това беше първата му мисъл, когато откри, че хасиендата е празна и Александра я няма. Все пак беше странно, че нямаше следи от борба и беше взет само един кон. Не можеше да я остави в ръцете на Пекос или някой от бандитите му. Написа кратка бележка на Ламар, за да му съобщи, че тръгва след нея. Добави, че ще се опита да настигне стадото по пътя към Сан Антонио. Не можеше да понесе мисълта, че ще изостави стадото в такъв критичен момент, но знаеше, че Ламар и каубоите могат да тръгнат без него.
Едва привечер започна да се съмнява в предположението си. Следата водеше на изток, към залива, а не на юг към Мексико. В това нямаше никаква логика.
Попадна на двата коня по мръкнало и бързо провери подковите им. Това бяха двата коня, които беше следил през целия ден, но сега бяха без седла. Още бяха разгорещени и заменени от дългия, труден ден. Видя кавалерийското клеймо на единия кон и разпозна в другия един от собствените си мустанги. Разбра, че Александра е тръгнала с младия лейтенант. В кръвта му се надигна нещо тъмно и зловещо. Погледът му проблесна свирепо в тъмната нощ. Трябваше на всяка цена да ги открие.