Но какво ли се беше случило с тях? Защо бяха пуснали конете? Най-накрая първоначално обзелият го кипящ гняв отстъпи място на тревогата за безопасността на Александра. Продължи бързо напред, като привърза двата коня за своя, в случай че по-късно му потрябват.
Следите свършваха при лагера. От следите и остатъците разбра, че двама други мъже са очаквали през целия ден лейтенанта и Александра. Джейк забеляза кървави петна по земята. Проследи ги и откри тялото на лейтенанта в един мескитов гъсталак.
Картината се изясняваше. Александра му беше казала, че я преследва един мъж от Ню Йорк — Стен, а също и Джайлс. Двамата се бяха обединили, за да я заловят. Бандитите не биха отишли толкова далеч на изток, а тук нямаше стада, които да примамват крадците на добитък. Сигурно бяха Стен и Джайлс.
В него се надигна мрачна решителност. Проклет да е, ако позволи на двамата мошеници да отвлекат Александра, само за да вземат богатството й. Стадото можеше да почака. Трябваше да ги настигне, преди да са се добрали до Корпус Кристи и да са отплавали обратно за Ню Орлиънс.
Бързо привърза тялото на лейтенанта за седлото на кавалерийския кон. Нямаше защо да оставя нещастното момче на лешоядите. Той само беше се опитал да помогне на Александра и беше убит, заради усилията си.
Метна се на мустанга си и поведе двата коня след себе си. Отново тръгна по следите, твърдо решен да настигне групичката преди зазоряване.
В гърдите му бушуваше ледена ярост. Пришпорваше коня си, за да застигне ездачите пред себе си. Не познаваха прерията и Тексас, а той знаеше как да се движи през тази местност, като извлича от конете всичко, на което са способни. Яздеше, а в мислите си виждаше зелените очи на Александра, понякога нежни и усмихнати, друг път студени и сурови, но винаги привързани към него. Тя винаги беше с него, независимо от настроението си. Почти можеше да почувства гъстата й, мека коса в ръцете си, гъвкавото й, стегнато тяло под своето. Ето затова всъщност се беше върнал в хасиендата. Искаше да я помоли да дойде с него заедно със стадото, независимо колко глупаво и безразсъдно изглеждаше. Не можеше да разсъждава или да действа разумно, когато ставаше дума за Александра.
Нощта отминаваше, а Джейк се приближаваше все повече и повече към тримата ездачи пред себе си. Започна да се зазорява и прерията се обагри в розово от първите слънчеви лъчи. Скоро щяха да спрат за почивка. Трябваше да спрат. Не бяха привикнали да прекарват дълги часове на седлото като него. Тогава щеше да ги спипа.
Разбра, че са наблизо, щом забеляза, че следата се променя. Ездачите бяха спрели, сякаш да обсъдят какво да правят по-нататък. Бързо се огледа. Да, той също видя какво бяха избрали. Една мескитова горичка наблизо предлагаше добро място за лагеруване. Ето там са отишли. Добре! Лесно щеше да се промъкне до тях.
Продължи да язди, после зави на север, докато лагерът се изгуби от очите му. Завърза трите коня за един бодлив храст. След това бързо се отправи крадешком към лагера. Щом чу гласовете им, залегна. Не искаше да рискува да бъде забелязан.
Пропълзя оставащото разстояние до мескитовия гъсталак. Денят обещаваше да бъде горещ и ясен. Джейк вдигна глава и огледа лагера. Челюстите му се стегнаха, щом видя Александра на земята, близо до лагерния огън със завързани пред себе си ръце. Джайлс беше наблизо, безупречно облечен в дрехи за езда. Беше нервен и крачеше напред-назад. Другият мъж, по-слаб и по-стар, сигурно беше Стен. Седеше на петите си близо до огъня, пиеше кафе и наблюдаваше Александра.
Джейк се изправи и с гъвкава, безшумна походка влезе в лагера с готов за стрелба револвер.
Александра вдигна глава и се ококори, без да вярва на очите си, щом видя Джейк да стои насреща — висок, як и смъртно опасен.
Джайлс забеляза сепването на Александра и се обърна. Изруга и посегна за пистолета си. Фаталната му грешка беше, че пренебрегна извадения четиридесет и петкалибров револвер на Джейк. Куршумът се заби в гърдите на Джайлс, а силата на смъртоносния му удар го отхвърли назад.
Но преди да отекне ехото от първия изстрел на Джейк, преди той отново да успее да стреля, в ръцете на Стен се появи пистолет. Стен стреля. Александра изпищя, щом видя кръвта, която бликна от главата на Джейк. Пистолетът му изгърмя и куршумът се заби в твърдата, отъпкана земя. Джейк залитна. Падна на колене. За миг погледът му срещна очите на Александра. След това очите му се затвориха и Джейк падна на земята, все още стиснал револвера си в ръка.
Александра продължаваше да пищи, а гласът й прорязваше безмилостно хладния утринен въздух.