Александра го видя, че написа „Мистър и мисис Смит“.
„Винаги е предпазлив, дори в Тексас“ — помисли си тя. Не искаше да започнат да го преследват заради убитите мъже, когато се върнеше в Ню Йорк. Точно в стила на Стен, точно в стила на предпазливия, пресметлив Стен Луис.
Парите бяха платени, имената на посетители записани. Съдържателят му подаде ключа от стаята и тръгна по стълбите пред тях.
Щом влязоха в стаята, Стен заяви:
— Излизам, за да подготвя утрешното пътуване, Александра. Мисля, че си достатъчно изморена, за да не ми създаваш неприятности.
Обърна се и излезе от стаята, като я заключи отвън.
Александра чу как неясните му стъпки се отдалечават по коридора. Всъщност нищо нямаше значение за нея. Сънят я погълна, за да й донесе дълбоката забрава, за която копнееше.
Навън все още беше тъмно, когато Стен се приведе над нея с лампа в ръка, за да я вижда по-добре. Светлината и присъствието му я събудиха. Александра се размърда, мислейки си, че й се иска вечно да остане в леглото.
— Събуди се. Продадох конете и купих билети за една шхуна, която отива до Ню Орлиънс. Това беше най-доброто, което можах да намеря. Ще бъдеш в една каюта с няколко други жени. Ще можеш да си починеш по пътя. Ставай. Не трябва да закъсняваме.
— О, Джейк. Аз…
Гневът на Стен избухна. Удари я силно по лицето. Александра просто остана да лежи, усещайки как я обзема вцепенение.
— Никога, никога не ме наричай отново с неговото име. Чуваш ли, Александра? — свирепо изсъска той, приведен над изнуреното й тяло.
Тогава Александра си спомни. Сънуваше Джейк и без да съзнава, бе промълвила името му.
— Разбра ли ме? — изсъска отново Стен, като сграбчи отпуснатото й тяло и го разтърси.
— Да. Да, Стен.
— Добре. А сега ставай. Шхуната вдига котва призори. Дотогава трябва да сме на борда.
Александра се надигна. Сякаш в тялото й се забиха хиляди игли. Стен стоеше отстрани и я наблюдаваше. Изпъшка от досада. Взе една бутилка и чаша и седна до нея. Наля чашата догоре и я поднесе до устните й.
— Пий! Евтиното уиски ще те ободри. Изпий го всичкото.
Александра се подчини. Взе чашата с треперещи ръце и я поднесе към устните си. Стен измъкна чашата от ръцете й и наля уискито в гърлото й. Александра преглътна и се задави от парещата течност. Щом изпи цялата чаша, Стен наля и на себе си. Изпразни чашата и остави шишето настрана.
Върна се при Александра и я вдигна на крака. За миг стаята се разлюля пред очите й, но се почувства по-добре. Тялото вече не я болеше толкова. Пълната чаша уиски на гладен стомах я удари право в главата.
— Така е по-добре — рече Стен, хвана я за ръката и я поведе към вратата. — Няма да разговаряш с пътниците. Престори се, че ти е лошо или нещо подобно. Не искам да имам неприятности с тебе.
— Добре, Стен — несигурно отвърна тя, усещайки как краката й треперят.
Слязоха по стълбите. Стен хвърли ключа на бюрото на съдържателя, хвана здраво ръката на Александра и я поведе навън. Докато вървяха, не поглеждаше встрани. Александра едва успяваше да го следва.
Най-накрая стигнаха кея. Случилото се след това й приличаше повече на кошмар, отколкото на истина. Стен я качи на борда и я настани в една стая с три други жени, които спяха. Те само промърмориха недоволно, докато Стен неволно се буташе в леглата им, за да настани Александра. Тя се отпусна на леглото си както беше облечена и потъна в дълбок сън, който продължи през цялото пътуване, с изключение на кратките будни моменти, когато спазмите на стомаха й търсеха облекчение. Ядеше малко. Спеше през повечето време.
В Ню Орлиънс се наложи Стен да я свали на ръце на кея. Беше толкова отслабнала, че не можеше да вдигне глава. Отидоха в най-добрия хотел в Ню Орлиънс. Стен я внесе на ръце. Във великолепното фоайе на хотела Александра се почувства притеснена от мръсния си, раздърпан вид, но всъщност беше цяло щастие, че изобщо е жива след всичко преживяно. Стен я отнесе по стълбите до една просторна, луксозна стая и внимателно я остави на леглото. Александра се огледа удивена. С изненада откри, че напълно е отвикнала от подобен лукс.
— Александра, аз излизам. Имам доста работа, преди да тръгнем. Ще се обадя да ти изпратят храна и гореща вода. Ще се върна веднага щом мога. Не се опитвай да избягаш междувременно — спря за миг и погледна пребледнялото й, изпито лице и отпуснатото и тяло. — Всъщност, мисля, че няма нужда да се притеснявам, че ще избягаш. Не вярвам, че можеш да станеш.
Александра безизразно погледна доволната му физиономия. Не беше способна на чувства или разсъждения. Единственото, което искаше, беше да я остави да лежи. Може би така гаденето щеше да отмине. Замъгленото й съзнание почти не реагира, когато Стен излезе от стаята и я заключи отвън. След малко потъна в дълбок сън.