По-късно я събуди прислужницата, която внесе поднос с храна. Мъже от персонала донесоха гореща вода, за да напълнят ваната. Прислужницата остави подноса, приближи се до Александра и колебливо попита:
— Това ли е всичко, мадам?
Александра отвори очи и втренчи поглед в момичето. Мина известно време преди да разбере какво я питат.
— О, да. Да, това е всичко, благодаря.
Прислужницата направи лек реверанс и побърза да излезе. Останалите я последваха.
За нейна изненада, Александра се почувства по-добре. Вече не й беше толкова лошо. Стомахът й почти се бе успокоил. Би било чудесно да вземе една продължителна, гореща баня.
Започна бавно, внимателно да съблича изпокъсаните си, прашни дрехи. С големи усилия успя да събуе ботушите си. Стана и прекоси стаята. Мярна образа си в огледалото и спря. Не можа да се познае.
Беше слаба, болезнено слаба, а зелените й очи изглеждаха толкова големи, че изпълваха лицето й. Косата й беше прашна и с полепнали сламки. От предишната красавица беше останала само една сянка.
Пренесе подноса с храна до ваната и се отпусна в успокояващата вода. Къпеше се и ядеше по малко, докато водата не изстина, а храната не свърши.
Изплакна косата си и я уви с една хавлиена кърпа. Не можеше да направи нищо повече, докато не намереше гребен. След това подсуши тялото си и се върна в леглото. Скоро сънят отпусна напрегнатите черти на лицето й. Тя отново заприлича на някогашното невинно момиче.
Вече бе тъмно, когато се събуди. Стен тъкмо палеше лампите.
— По-добре ли се чувстваш, Александра? — попита Стен, щом видя, че очите й са отворени.
— Да.
Стен седна на ръба на леглото. Александра се отдръпна от него и придърпа завивката до шията си.
— Успях да купя билети за един параход, който тръгва утре за Ню Йорк.
— Утре?
Очите му потъмняха.
— Няма смисъл да се бавим тук. Ще се възстановяваш, докато пътуваме през океана. Морският въздух ще ти подейства добре. Освен това трябва да се връщам в Ню Йорк. И без това отсъствах твърде дълго. Купих дрехи за двама ни. Разбира се само най-необходимото. Ще можеш ли да се облечеш сама?
Александра кимна.
— Добре. За себе си съм наел отделна каюта. Ще пътуваме под собствените си имена. Не искам да опетня репутацията ти, тъй като отсега нататък името ти ще се свързва с моето. За нещастие — добави той и прекара ръка по голото й рамо, — това налага да сдържам желанията си. Но вярвам, че ще успея да издържа, докато стигнем до Ню Йорк.
Александра вдигна очи към лицето му. Стен се усмихваше жестоко, а сивите му, вълчи очи преценяваха формите й, прикрити от одеялото. Наклони се към нея с горящи очи, но Александра вдигна ръка, за да се предпази. Мисълта, че друг мъж може да я докосва след Джейк, беше отблъскваща. Нещо повече — беше непоносима.
Стен се отдръпна, а очите му потъмняха.
— Значи така ще бъде. Добре. Засега ще останем на това положение, но щом веднъж стигнем в Ню Йорк, ще се наложи да споделяш леглото си с мене.
Александра мълчаливо извърна глава и Стен излезе от стаята, като не пропусна да заключи вратата след себе си.
Александра стана и започна да оглежда покупките, донесени от Стен, Намери онова, което търсеше — гребен. Започна да разресва косата си.
Отне й доста време, за да възвърне предишното й великолепие, но когато привърши, образът й само наподобяваше предишната Александра. Лицето, което я гледаше от огледалото, вече не беше нежно и уязвимо. Зелените очи гледаха строго и решително, с разбиране за живота. Тази Александра би могла да получи онова, което би поискала. Би могла да направлява собствената си съдба. Щеше да се ожени за Стен, за да даде име на детето на Джейк. А след това щеше да дойде времето за отмъщението й.
Решението бе взето. Александра се върна в леглото и потъна в спокойния сън на човек, който няма грижи.
Повече нищо не се случи до сутринта на следващия ден, когато я събуди Стен. Беше доста притеснен, че още не се е облякла. Изглеждаше както обикновено в строгия си делови костюм. Подкани я да побърза и излезе от стаята, за да поръча закуска.
Александра започна да се облича припряно. Сложи си бельото, което Стен й беше избрал и облече тъмна, семпла рокля. Прибра косата си на плитка на врата и си сложи една обикновена шапка. Беше й топло с тези дрехи и се чувстваше непривлекателна. Набута излишните дрехи в чантата си, остави я на леглото и слезе при Стен за закуска.
Беше избрал малка маса близо до прозореца, прикрит от тънка, бяла завеса. Току-що бяха сервирали храната. Огледа я критично, докато й помагаше да седне, после кимна одобрително.