Александра започна да си сервира от закуските. Стен я изгледа подозрително, после се усмихна, а сивите му очи доволно проблясваха.
— Човек би помислил, че ядеш за двама — каза той многозначително.
Александра се изчерви и избягна погледа му.
— Доста се учудих, докато пътувахме с шхуната от Корпус Кристи. Никой друг не се разболя от морска болест. Помислих, че е от изтощението, но сега ми хрумна нещо друго. Детето от Джейк ли е, Александра?
Александра тъкмо вдигаше чашата с шоколад и ръката й трепна.
— Понякога се случва, както знаеш — промърмори тя.
Стен кимна, без усмивката да слиза от лицето му.
— Не бих могъл да съм по-доволен, колкото и да те изненадва това. Разбираш ли, сега трябва да се омъжиш за мен по своя воля, ако не искаш детето да се роди копеле. А ние знаем какво се случва с копелетата, нали? Едва ли семейство Кларк биха изтърпели още едно, нали?
Александра спокойно срещна погледа му. Стен си мислеше, че прави хитър ход, като използва бременността й, докато всъщност направо падаше в ръцете й.
— Да, не биха го изтърпели.
— Значи ще се омъжиш за мен, за да дадеш име на детето си, по липса на други причини?
— Може би — отговори Александра, като се опита да прикрие нетърпението си.
— Трябва да помниш. Александра, че нито един почтен мъж не би се оженил за теб, ако разбере за детето.
Александра сведе глава, след това отново го погледна, мислейки си колко сладко ще бъде отмъщението й.
— Кажи, ще се омъжиш ли за мен?
— Не те обичам, Стен.
— По дяволите! Това никога не е имало значение за мен. Изобщо не е важно. А ти се нуждаеш от мен. Да, за Бога, този път ти се нуждаеш от мен. Би трябвало да ме молиш да се оженя за теб. Но аз съм добър. Сам те моля да се омъжиш за мен, Александра. Ще го направиш ли?
Александра въздъхна, след това заяви съвсем ясно.
— Да, мисля, че ще го направя, Стен Луис.
Стен се усмихна на победата си и взе вилицата.
— Яж. Ню Йорк ни очаква.
Приключиха закуската си в пълно мълчание. Стен я придружи до очакващия ги отвън файтон. Багажът вече беше натоварен от портиера. Александра хвърли един прощален поглед към огрения от светлината на утринното слънце Ню Орлиънс. Изглеждаше по-красив и романтичен от преди. Този път не беше нито гладна, нито я преследваха, но по някаква причини й липсваше предишния оптимизъм. Младостта й беше останала някъде по пътя.
Стигнаха на кея. Придружиха ги с големи церемонии до каютите им. Знаеше, че това пътуване ще бъде съвсем различно от предишното. Стен я остави сама в приятна, чиста каюта. Александра седна на койката. Помисли си, че независимо от това колко хубаво щеше да бъде това пътуване, на края му не я очакваше Джейк. Срещна го при първото си пътуване и вече нищо не можеше да я накара да забрави Джейк и онова, което бяха преживели заедно.
Любов. Страст. И едно дете. Щеше да направи така, че детето й никога да не изпита болките, които тя беше понесла. А Джейк щеше завинаги да остане в сърцето и в ума й. И в тяхното дете.
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
ТРОТОАРИТЕ НА НЮ ЙОРК
Двадесет и пета глава
Нощният бриз, който не носеше много прохлада, разлюля пердетата в стаята на Александра на втория етаж и довя звуците на летния Ню Йорк. Александра отиде до прозореца и дръпна пердетата, за да погледне към осветената улица. Вятърът беше влажен и с нищо не допринесе за доброто настроение на Александра, както и многолюдната улица.
Пусна пердетата и се приближи към голямото огледало. Помисли си колко различен беше Ню Йорк от горещия, сух въздух на Тексас, от безкрайните, открити равнини, от звуците на природата и на добитъка. Надяваше се да го забрави, да свикне отново с Ню Йорк. В края на краищата домът й беше тук. Но не успя. Не можа да забрави хасиендата, каубоите, тамошния начин на живот. Не можа да забрави и Джейк. Той постоянно беше в мислите й. Нощем тялото й копнееше за него, за докосването му, за близостта му. Успокояваше я само мисълта за тяхното дете, което растеше под сърцето й.
Погледна към корема си в огледалото. Бременността все още не й личеше. След като напуснаха Ню Орлиънс беше наддала малко. Пътуването с кораба беше дълго, а храната добра. Гърдите й бяха наедрели и придаваха закръглен вид на фигурата й. Усещаше в погледа на Стен желанията, които предизвикваше у него. Джейк я караше да се чувства жива, красива, чувствена и тогава искаше наистина да бъде такава заради него. Сега вече нямаше значение.
Бледозелената рокля, която носеше, беше дълбоко изрязана и разкриваше меките извивки на зрелите й гърди. Прилепваше плътно към тесния й кръст и се спускаше грациозно до пода. Роклята беше красива, а смарагдовата огърлица, останала от майка й, й подхождаше. Прическата й беше красиво оформена. Златисточервената й коса се виеше на къдрици покрай главата й. Стен щеше да остане доволен.