Щом двамата моряци се изкачиха на палубата, бурята ги връхлетя. Но мъжете на борда почти не я забелязваха, тъй като вниманието им беше изцяло погълнато от едва прикритото тяло на младата жена, която внимателно беше положена в краката на капитана. Всички гледаха като хипнотизирани слабото издигане и спускане на гърдите й, добре очертани под изпънатата, мокра копринена тъкан. Беше жива.
Струпаха се в кръг около отпуснатото й тяло, преграждайки пътя на силния вятър, който започваше да вилнее около кораба. Александра бавно започна да идва на себе си. Червено-златистата й коса беше прилепнала към главата и тялото й, около съвършения овал на лицето й, разкривайки пълните й, бледи устни, които с връщането й към живота започваха да порозовяват. Най-накрая отвори очите си, обрамчени с тъмни ресници и се втренчи във високата все още смътна фигура на капитана, след това в кръга от моряци. От устата й се отрони неволен стон.
Моряците отстъпиха назад, смутени и объркани.
— Червенокоса… — промърмори един.
— Със зелени очи… — изръмжа друг.
— Бог да ни пази! — добави трети.
Чак тогава усетиха цялата сила на бурята и хубостта на красавицата от океана и въпросително погледнаха към капитана си. Дали щяха да оцелеят с нея на борда? Изглежда, че жената прочете мислите им по изражението на лицата им и скръсти бледите си, слаби ръце, като че ли искаше да се предпази. Движението й не остана незабелязано от капитана.
Навъсено заповяда на хората си да се върнат по местата си, след което се обърна към стария моряк, застанал до него:
— Отнеси я долу, Морли. Заключи я в каютата ми. След това ела горе. Ще имаме нужда от всички ръце, за да се справим с тази буря.
Старият моряк кимна, след което се наведе към изплашена Александра, за да я вдигне, но тя стисна зъби и сама се изправи в цял ръст на треперещите си нозе, доста по-ниска от двамата мъже, застанали пред нея.
— Аз… — прочисти гърлото си тя. — Мога сама да се справя с…
Но не успя да завърши думите си, тъй като върху палубата се стовари огромна вълна и морякът я грабна на ръце и се втурна надолу, към закрилата на каютата. Силата, с която я вдигна на ръце и ударът на вълната се оказаха прекалени за малкото й сили, и морякът я внесе в безсъзнание в капитанската каюта.
Спря за миг, щом я положи върху тясната койка, след което бързо смъкна мократа й дреха. Щом я видя съвсем гола, дъхът му секна за миг, защото не беше виждал толкова красива жена. Зави я, след което побърза да излезе на брулената от бурята палуба.
Трета глава
Някакъв звук разбуди Александра. Умът й започна да се прояснява. Спомни си ужасния кошмар на бурята, която вилнееше край нея. Беше заключена в каютата, сигурна, че тя е мъртва, докато корабът потъваше към дъното на Атлантика. А освен това се чувстваше зле, толкова зле, колкото никога преди не й се беше случвало през двадесетгодишното й съществуване. Сега се чувстваше слаба, но беше благодарна, че усеща лекото полюляване на кораба. Огледа стаята и ахна, щом забеляза един мъж, облечен в одърпани моряшки дрехи, който я наблюдаваше с хладен, нахален поглед.
И докато ужасена го гледаше, неспособна да помръдне от страх, видя как очите му оглеждат лицето й, след това преминават по-надолу, преценявайки извивките на тялото й. Оглеждаше я така, както един пират би оглеждал плячката си. Почувства, че поруменява от гърдите до шията, а след това лицето й се обля в яркочервено, тъй като едва сега осъзна, че завивката се е смъкнала до бедрата й и тя е съвсем разголена.
Гневно придърпа завивката до раменете си, с поглед втренчен в нахалния мъж, който небрежно стоеше до нея и дори имаше дързостта да й се усмихва, показвайки й белите си зъби.
— Как се осмелявате! — възкликна тя с треперещ глас.
— Какво да се осмелявам? — подигра й се той, а устните му се отпуснаха в лека усмивка.
Александра премигна няколко пъти, докато се мъчеше да разбере думите му. Те сякаш бяха изскочили от самото му гърло някак бавно и мързеливо. Разбра, че мъжът пред нея е южняк, един истински южняк, може би дори бивш войник на Конфедерацията. Никога не беше виждала южняк, затова го заразглежда с любопитство.
Беше висок, леко приведен заради ниския таван на каютата и с яко телосложение. Не си спомняше да е виждала толкова широки рамене. Моряшките дрехи, изпънати върху стегнатото му тяло, едва прикриваха грубата сила на мускулите му. Но най-много я заинтригува лицето му, тъй като беше загоряло, в пълен контраст с русите му коси. Около ъгълчетата на сините му очи имаше тънки бръчици — доказателство, че води живот на открито. Можеше само да се надява, че е джентълмен, тъй като в острите, ъгловати черти на лицето му се четеше някакво безразсъдство.