— Но животът ви не струва много или моето спасяване не е чак толкова голяма работа?
„Дразни ме — помисли си тя, — но все още се опитва да научи нещо повече.“
— Не че струвам малко, но не мога да ви предложа нищо, което да е ценно — каза тя и го погледна с ясните си зелени очи.
Капитанът се поколеба за миг, като че завладян от някаква магия.
— Тук грешите. Дори без да притежавате нещо, все още има какво да предложите, стига да желаете.
На Александра й бяха нужни няколко секунди, за да разбере смисъла на думите му. Изчерви се и бързо отклони погледа си.
— Не се отнасяте към мене с уважение — нещастно рече тя.
— Напротив, моя скъпа лейди, отнасям се към вас с много по-голямо уважение, отколкото към повечето жени, които са попадали в леглото ми. Но, може би, днес съм твърде изморен, за да оценя напълно вашия чар. Някой друг път, може би.
— Моля ви, трябва… налага се да стигна до Ню Орлиънс — настойчиво рече тя, като го погледна умолително.
— Недейте — навъсено рече той, а сините му очи станаха ледени. — Свенливостта не ви подхожда. Оставете я на специалистките — на жените от Юга. По-добре играйте открито с мен.
— Трябва да отида в Ню Орлиънс.
— Имате ли пари за билет?
Беше изгубила на шхуната всичко, което беше взела със себе си от Ню Йорк — всичките си хубави дрехи, всичките си пари. Не можеше да рискува и да се свърже с банката си, за да поиска пари, тъй като Стен Луис незабавно щеше да я проследи и щеше да е невъзможно да се защити. Не. Нямаше пари, нямаше дрехи. Всъщност, за първи път в живота си изцяло зависеше от някой друг. Мразеше това усещане.
— Имате ли име? — попита тя.
— Джейк.
— Капитан Джейк?
— Аз съм капитан, но името ми е Джейк. Не прикачвайте всичко към него — заповяда дрезгаво той.
Мярна само проблясък на онова, което би бил неговият гняв, ако се насочеше срещу нея. Надяваше се никога вече да не го види. Знаеше, че е своенравна, но имаше усещането, че в сравнение с неговия нрав, тя е като питомно животно.
— Наричайте ме по име — тихо и настойчиво рече той.
Погледна го в очите и зърна дълбоко в тях топъл проблясък, който не можа напълно да разбере, но от него стомахът й изведнъж се сви, а краката й омекнаха и натежаха.
Погледна встрани и замислено прошепна:
— Джейк.
— Не ви чух.
— Джейк — повтори тя по-силно и погледна настойчиво в строгите му сини очи, а в нейните зелени очи проблесна странна светлина.
Джейк замълча за миг, а когато заговори отново, гласът му прозвуча неясно:
— Какво правите насред Атлантическия океан и коя всъщност сте вие?
Александра преглътна, мъчейки се да съобрази по-бързо.
— Искам да ви помоля поне засега да ми позволите да запазя в тайна самоличността си. За вас със сигурност това няма значение, но за мен има. Въпросът е на живот и смърт.
Говореше толкова сериозно, че Джейк повдигна учудено вежди и тихо каза:
— Добре. Запазете тайните си. Искате да отидете в Ню Орлиънс. Знаете ли къде се намираме сега?
Александра поклати глава.
— За нещастие намираме се на Бахамските острови, така че…
— На Бахамските острови? Но…
— Намираме се на Бахамските острови, така че мога да допусна, че вашата първоначална цел е бил Ню Орлиънс. Бурята не само ни отклони от курса, но освен това причини доста повреди на кораба. Откъдето и да го погледнем, денят не е добър и за двама ни.
Александра поклати глава, след това неочаквано заговори:
— Моряците…
— Да?
— Чух ги като си говореха. Мислят, че аз съм виновна за бурята. Няма да им позволите… — тя потрепери.
Капитанът я погледна внимателно.
— Да не ви е студено?
— Не.
— Те поначало са предубедени към жените на борда особено на кораб като този. Но няма да посмеят да ви причинят зло. Намирате се в безопасност, поне засега — добави той, като се ухили застрашително.
По някаква причина Александра не се чувстваше така спокойна, както би трябвало да бъде. Просто не беше свикнала да се справя с мъже като този. Той изглеждаше толкова див, толкова необуздан.
— Благодаря ви за малките удобства — заяви тя с леден глас.
— Между другото, трябва да сте щастлива, че ви взех на борда.
— Така ли? Бях започнала да мисля, че щях да се чувствам по-добре, ако бях останала в океана.
— Дори не си го помисляйте. Всъщност, тук имам неколцина приятели, с които се запознах по време на войната. Е, няма значение, но вече изпратих да донесат продукти и да намерят някакъв превоз до една плантация, която е недалеч от тук.