Пета глава
Ръководена от светлината и смеха, Александра се насочи към една стая, разположена непосредствено до фоайето. Спря на прага и се загледа в хората, насядали в стаята. Джейк беше застанал до камината. Беше сменил дрехите си и сега приличаше много повече на джентълмен от Юга, отколкото на капитана на кораб, когото познаваше. Въпреки това в него все още се усещаше внимателно сдържаната енергия, като в здраво натегната стоманена пружина.
За първи път погледна по-внимателно своите домакини. Джейк ги беше нарекъл Хейуърд и Керълайн. И двамата бяха хубави, с тъмни очи и коси. Около тях се усещаше някакво спокойствие, което някак противостоеше на напрежението от присъствието на Джейк.
Видя, че са я забелязали и я гледат напрегнато. Усмихна им се и пристъпи в обляната от топла светлина стая. Хейуърд галантно я придружи да седне на едно канапе до Керълайн край камината.
Александра се почувства притеснена от изпитателните погледи на всички присъстващи, които я наблюдаваха открито. Джейк беше явно доволен от преобразяването й, а така също и Хейуърд. Изражението на лицето на Керълайн беше станало сурово, преценяващо, почти излъчващо неприязън, но това продължи само един миг, след което отново стана нежно.
— Алекс — заговори Джейк, прекъсвайки мислите й, — предполагам, че откакто прекарахте морската болест, това е най-спокойното ви настроение.
— Боя се, че просто още не съм привикнала към сушата — усмихна му се в отговор тя.
За миг погледите им останаха приковани един в друг. Александра почувства, че нещо в нея се прекършва, че отслабва и се намрази за тази слабост. Очите му бяха прекалено сини, прекалено пронизващи, помисли си гневно и обърна поглед към огъня.
— Алекс, позволете ми да ви представя на двамата си най-добри приятели. Това е Хейуърд Грейвс, а това е сестра му Керълайн.
— Приятно ми е да се запозная с вас — любезно каза Александра. — И искам да ви благодаря за вашето великодушно гостоприемство.
— Не мислете за това — обърна се към нея Керълайн, а в усмивката й имаше някаква студенина.
— За нас е удоволствие да ви помогнем — додаде Хейуърд, задържайки топлите си кафяви очи върху нейните доста продължително.
— А аз — продължи Джейк — мога да представя подопечната си единствено като Алекс.
— Подопечна ли? — попита Керълайн прекалено бързо.
— Изглежда, че трябва да мисля за нея по този начин.
— Както кажеш, стари приятелю — наклони се напред Хейуърд.
— Обещах им приказка, Алекс. Каква да бъде тя?
Александра погледна към ръцете си, след това вдигна зелените си очи към него.
— Наистина, Джейк, много добре знаете, че каквото и да кажете, ще бъде толкова, колкото и аз знам — невинно рече тя. След това се обърна към домакинята си. — Не си спомням нищо.
Джейк се разсмя силно, след това бързо се съгласи с нея.
— А това, приятели, е слабото ни място. Тя няма спомени. И след като я спасих, трябва да се погрижа да стигне до целта си. Така ли е, Алекс?
Очите й проблеснаха игриво на светлината на огъня.
— Да, Джейк — Александра вдигна очи към мъжественото му лице. — Виждате ли — обърна се тя към Хейуърд. — Джейк всъщност ме намери в океана.
— А каквото хвана, не изпускам или поне така твърдят злите езици — тихо промърмори Джейк, но все пак достатъчно силно, за да го чуят останалите.
— Нямах нищо с мене, нищо. Бях съвсем отчаяна, когато Джейк ми помогна. А сега вие двамата сте толкова любезни. Не знам как да ви се отблагодаря.
— За нас е удоволствие да ви помогнем, скъпа — намеси се Керълайн. — Такава покъртителна история! Сигурно сте имали ужасен вид, когато Джейк ви е измъкнал.
Джейк се разсмя силно.
— Този път си напълно права, Керълайн.
Александра се изчерви и обърна гръб на Джейк.
— Но как си спомнихте името Алекс? — продължи Хейуърд. — Наистина не ви подхожда.
— Изглежда, че това е единствената дума, която си спомням — усмихна му се Александра.
— А! Може би това е името на годеника или на съпруга ви? — попита Керълайн, хвърляйки бърз поглед към Джейк.
Джейк допи чашата си, без да промени изражението си.
— Та това е много интересно, Керълайн — рече Александра, — макар да не мисля, че е вярно.
— Но нали вие не си спомняте?
— Не.
— Почакайте — възбудено се намеси Хейуърд. — Да предположим, че Алекс е съкращение на някакво друго име.
Александра застина. Останалите любезно замълчаха, докато Хейуърд премяташе различни имена наум.
— Сетих се! Алекс — Александра! Ето това име ви подхожда напълно. Александра — очите му проблеснаха, докато я наблюдаваше напрегнато.