Александра леко пребледня, след това лицето й силно поруменя.
— Така ли е, Алекс? — попита Джейк, наблюдавайки я внимателно.
Не се осмели да го погледне, а остана втренчена в пода.
— Не знам. Не мога да си спомня.
— Е, ще ви наричаме както желаете, Алекс — заяви Керълайн сякаш самата тя бе решила проблема. Очевидно беше навикнала да е в центъра на вниманието, особено на вниманието на Джейк.
Александра я погледна бързо, но преди да успее да каже нещо. Хейуърд продължи:
— Е, аз ще ви наричам Александра. Нито едно име не би ви подхождало по-добре.
— Алекс е достатъчно добро, но, щом желаете, можете да ме наричате Александра, мистър Грейвс.
— Наричайте ме Хейуърд, иначе много ще ме нараните.
За първи път Александра се разсмя, привличайки всички погледи върху развеселеното си лице.
— Е, наистина не искам да ви наранявам, Хейуърд, особено след като вие и Керълайн вече направихте толкова много за мене.
— Не чак толкова, колкото бихме искали — тържествено рече той.
— О, брат ми е толкова отзивчив човек — опита се да разсее напрежението от думите му Керълайн. — Би помогнал на всеки, във всеки момент. Така ли е, Джейк?
— Несъмнено, Керълайн. Няма спор, брат ти има голямо сърце.
Керълайн се засмя леко и продължи:
— Яздите ли, Алекс?
— Да. Не… не съм сигурна.
— Е, ние обичаме да яздим. Когато Джейк е тук, винаги ходим на езда. Може би утре ще опитаме. Човек никога не знае колко дълго ще се задържи тук, така че трябва да се възползваме от предоставената ни възможност.
— Не крой планове за мен, Керълайн — намеси се Джейк. — Корабът пострада доста и ще трябва да съм там през повечето време.
— Трябва да оставиш малко време за старите си приятели, Джейк — нацупи се Керълайн.
Разговорът бе прекъснат от един слуга, който обяви, че вечерята е готова. Хейуърд побърза да предложи ръка на Александра, а Керълайн хвана под ръка Джейк.
Александра успя по-добре да огледа къщата. Макар мебелировката да беше разкошна, къщата като че ли беше занемарена. Жалко, че беше в такова състояние. Александра се зачуди за финансовото положение на семейство Грейвс. Знаеше, че плантациите на Бахамските острови са основани от англичаните, чиито наследници не бяха се справили добре, но положението може би беше по-лошо, отколкото беше очаквала.
Отведоха ги в разкошна столова. Керълайн и Хейуърд седнаха в двата края на дългата маса, а Александра и Джейк в средата, един срещу друг. Александра се възхити от красивите сребърни прибори, от порцелановите и кристални съдове, но въпреки това продължаваше да чувства някакъв дух на упадък в цялата обстановка.
Храната беше вкусна, виното — превъзходно, а сътрапезниците — остроумни и блестящи. Чувстваше се неудобно единствено в миговете, когато очите на Джейк се спираха върху нея и сякаш проникваха в самата й същност, търсейки отговорите на незададени въпроси. Но все пак най-много я дразнеха собствените й странни, непривични чувства към този учтив, арогантен мъж. Беше нещо, което не можеше да разбере, особено след прекараните страдания в ръцете на други мъже.
След вечерята се върнаха в салона и Александра се настани в едно удобно кресло. Топлината на стаята, вкусната храна, виното — всичко започна да оказва влияние на измореното й, отпаднало тяло. Едва успяваше да следи разговора, докато най-накрая умората надделя и тя заспа.
Събуди се внезапно и се изчерви от смущение, щом осъзна, че някой й говори нещо.
— Мисля, че дамата е изтощена. Не е за чудене — снизходително рече Хейуърд, като се усмихна на Александра.
— Ужасно съжалявам, че тази вечер съм такава лоша компания — извини се тя, — но денят беше изморителен.
— Разбира се, колко несъобразително от моя страна — намеси се Керълайн и стана. — Ще отведа Алекс до стаята, след това си лягам. Вие останете и си поговорете, но ние, жените, имаме нужда от освежителен сън, нали, Алекс?
— Несъмнено — потвърди Александра и се изправи.
Двамата мъже също станаха. Хейуърд се наведе над ръката на Александра и леко я докосна с устни.
— Приемете нашия дом като ваш за толкова дълго, колкото пожелаете.
Александра се усмихна, мислейки си, че точно по този начин си беше представяла поведението на един джентълмен — южняк.
— Благодаря ви, Хейуърд, но не възнамерявам да злоупотребявам с гостоприемството ви.
— Моля ви, за нас е чест.
Джейк се приближи и погледът му като с магнит привлече очите на Александра.
— Лека нощ, Алекс — загрижено рече той. — Не бързайте да ставате. Целият ден е ваш.
— О, Джейк, говориш като неин пазител. Не съм мислила, че ще доживея този ден — присмя му се Керълайн.