Леона се усмихна с разбиране.
— Хубав мъж, нали? Никое момиче не може да му устои…
— О, не. Просто…
— Разбирам, мила, но помнете, че докато той е тук, принадлежи на мис Керълайн.
— Това не ме безпокои. Определено не се интересувам от него… по този начин. Просто исках да разбера как върви ремонтът на кораба.
— От сутринта е отишъл на кораба. Струва ми се, че бърза да се махне от Бахамските Острови. Спомням си, когато… но по-добре да се облечете, ако сте привършили закуската си.
Александра искаше да чуе продължението на онова, което бе започнала да казва Леона, но потисна порива си да я попита.
— Това е най-доброто, което успях да намеря за толкова кратко време. Това е един стар костюм за езда на мис Керълайн. Трябва да призная, че е виждал и подобри дни. Преправих го малко, но полата ще ви е малко къса.
— Ще свърши работа, Леона. Наистина съм ви много благодарна за всичко, което сторихте за мен.
Всъщност Александра си мислеше, че Керълайн умишлено беше избрала дреха, която беше съвсем демоде и нямаше да й подхожда, но просто се налагаше да я облече. Спомни си с копнеж за куфарите с фини дрехи, но отхвърли тези мисли, тъй като те бяха безвъзвратно загубени. Всъщност, ако капитан Съли дойдеше на вечеря, може би щеше да успее да си върне вещите. Потрепери при мисълта отново да е с него или да го пита за нещата си. Какво да прави? А ако капитан Съли реши да им каже, че идва от Ню Йорк? Той знаеше, че има пари, но това беше всичко, което му беше известно. Александра задиша по-леко. Капитанът на „Шарлот“ всъщност не би могъл наистина да каже коя е тя.
След като се облече, отиде пред огледалото и се загледа в образа си. Дрехите подчертаваха линиите на тялото й, като й напомняха, че всъщност вече е зряла жена. Беше изолирана толкова дълго, че не беше обръщала внимание на този факт, докато Стен Луис и капитан Съли не показаха явно, че я смятат за жена — жена, която е желана.
— Работя върху една друга рокля, мис Александра, която да облечете за вечерното парти — каза Леона.
Александра почувства, че кръвта й се вледенява при спомена за думите на Керълайн предишната вечер. Но все пак се нуждаеше от куфарите си. Как би могла да си ги върне, ако не се срещнеше с капитан Съли? Гневът, който изпита при спомена за отношението му към нея, докато беше в негова власт, и нуждата й дадоха повече смелост. Реши, че ако дойдеше, трябваше да си наложи да се приближи до него.
— Очаквам с нетърпение да дойде вечерта и да видя роклята, която ми приготвяте. Предполагате ли, че Хейуърд ме очаква?
— Да, мила. Гори от нетърпение да ви види отново — рече Леона.
Александра излезе от стаята, поласкана от мисълта, че един джентълмен я намира привлекателна. Преди срещите си със Стен Луис и капитан Съли приемаше с по-голяма лекота вниманието на мъжете. А сега започваше да подозира всички, че имат някакви скрити, лоши намерения. Толкова ли беше трудно един мъж да харесва една жена заради самата нея, а не заради богатството или тялото й? Вече не знаеше какво да мисли и в какво да вярва. Би трябвало да мрази всички мъже, но въпреки това с нея ставаше нещо странно в присъствието на Джейк. Но не, не трябваше да мисли за него. Трябваше да отиде на езда с Хейуърд и да избие от главата си всички подобни мисли, поне засега.
— Александра! — любезно заговори Хейуърд, щом тя слезе по стълбите, водещи към фоайето. Кафявите му очи топло проблясваха от удоволствие. — Днес изглеждате дори още по-красива.
— Благодаря — усмихна му се тя. — Подозирам, че добрият сън в такова удобно легло би направил чудеса с всеки.
Съпроводи я през предната врата. Пищната тропическа растителност, покриваща целия остров, освен край залива, където я ограничаваше прилежната работа на градинарите, й направи силно впечатление. Над целия остров витаеше усещане за топлина и мързеливо спокойствие, които бяха в пълен контраст с климата на Ню Йорк.
Хейуърд я отведе до моравата пред къщата, където един коняр държеше два коня. Александра никога не беше виждала толкова много негри и ги разглеждаше с интерес, при все че се стараеше да не показва явно любопитството си.
— Избрах тази кобила за вас, Александра, защото е добродушна, но все пак не е малко конче.
— О, изглежда съвършена. Наистина е красива.
— Боя се, че една от страстите ми са конете и им посвещавам голяма част от времето си.
Хейуърд се метна на коня си и изчака докато конярят помагаше на Александра да се качи на седлото. След като възседна коня и оправи полите си, двамата бавно се отдалечиха от къщата и завиха по една тясна, прашна пътека, водеща към вътрешността на острова. Александра не срещна проблеми с управлението на коня. Всъщност предпочиташе по-бързите, по-жизнени животни, тъй като обичаше да препуска и да чувства как вятърът развява костите й. Тази бавна, равномерна езда не отговаряше точно на представите й за забавление, но не трябваше да препуска надалеч от Хейуърд. Освен че щеше да е невъзпитано, несъмнено щеше да се изгуби.