— О, да — отвърна вместо него Керълайн, поглеждайки лукаво към Александра. — Той е единственият лекар на Бахамските острови и всички ние му засвидетелстваме уважението си, нали, доктор Елдър?
— Скъпа Керълайн, не сте показвали уважение към никого, откакто помогнах да се появите на този свят — засмя се тихо той.
— Е, не бихме могли да се справим без него. Може би той може да ви помогне, Алекс.
— Не бързайте, мила моя — обърна се доктор Елдър към Александра. — Керълайн ми разказа, че сте загубили паметта си. Нищо не може да бъде направено. Понякога се връща, понякога не. Но ще съм щастлив да ви прегледам, за да сме сигурни, че това е единственото ви нараняване.
— Благодаря — промърмори Александра и продължи с по-силен глас. — Ще съм ви благодарна, ако ме прегледате. Ще се опитам да дойда в кабинета ви през следващите няколко дни.
— Щом почувствате нужда, заповядайте. Обикновено съм в Насо, но ако ме няма, в кабинета ми ще знаят къде се намирам.
— Благодаря ви — повтори Александра, забелязвайки, че Керълайн изглежда донякъде разочарована. Показваше се добронамерена и готова да й помогне, но Александра беше сигурна, че Керълайн иска да я нарани или да я изобличи по някакъв начин.
— Какви са тези разговори за изгубена памет? — избоботи нечий глас зад Александра.
Веднага позна гласа и се завъртя. Към нея се приближаваше капитан Съли, усмихвайки се на стъписаното й изражение. Умът й се мяташе във всички посоки, опитвайки се да открие път за бягство, но не можеше да го стори. Беше решила да поиска куфарите си от този човек и трябваше да го направи.
— Капитан Съли, не познавате Алекс, нали? — любезно каза Керълайн.
Александра забеляза злобния проблясък в погледа й. Какво се опитваше да й стори Керълайн? И защо? Изглеждаше твърдо решена да научи истината за Александра. Първо докторът, а сега и капитан Съли. Е, нямаше да позволи на Керълайн да я изплаши или да я принуди да разкрие истината.
— Много се радвам да се запозная с вас, капитане. И вие ли сте „приятел“ на Керълайн от войната? Хейуърд ми разказа колко ви е било приятно да пускате котва тук.
Усмивката на капитан Съли бавно се стопи, щом осъзна, че Александра няма намерение да се остави и да бъде толкова лесно сплашена, колкото той си бе мислил. Искаше му се да я издаде, да им разкаже за нея, но не смееше да признае пред всички тези хора, че беше паднала от шхуната му и всъщност той я бе изоставил на сигурната смърт.
Какъв ли номер кроеше? Първо, беше настояла да наеме шхуната му до Ню Орлиънс. Не беше казала името си, но изглежда имаше много пари. Сега се преструваше, че си е изгубила паметта, но когато очите им за първи път се срещнаха, капитан Съли забеляза, че го е познала. От самото начало беше решил, че вероятно е някоя богата проститутка, която бяга от Ню Йорк. Сега, като я видя облечена в тази прилепнала рокля, подозренията му се потвърдиха. Малката кучка си искаше куфарите, защото една скъпоплатена блудница има нужда от аксесоарите на занаята си. Е, би й позволил да си ги вземе, но на определена цена. Една безплатна мостра от стоката й — това му беше цената.
Джейк внимателно наблюдаваше Алекс, чудейки се откъде познава Съли. Беше очевидно, че капитанът, когото познаваше и мразеше от войната, е срещал и преди Алекс. Ако тя беше избягала от шхуната на Съли, тогава Джейк щеше да разбере на всяка цена защо го е направила. И ако Съли вече й беше досаждал, щеше да го убие.
— Мисля, че е време за вечеря — заяви Керълайн и така помогна на Съли да се измъкне без отговор. — Моля, последвайте ме в столовата.
Столовата изглеждаше красива на меката светлина на свещите, с която прикриваха ширещата се разруха в къщата. В центъра на масата бяха поставени красиво подредени вази с прекрасни тропически цветя, които Александра не беше виждала никога преди. Вечерта можеше да бъде съвършена, ако не чувстваше, че губи контрол над собствения си живот. Хейуърд се държеше като умилкващо се кученце; Съли беше подъл човек, който би направил всичко, за да я нарани; Керълайн играеше някаква злобна игра на котка и мишка по причини, които не можеше да разбере, а Джейк — Джейк събуждаше в нея вълнения, които не познаваше и с които не можеше да се справи.
Хейуърд седна в единия край на дългата маса. Керълайн зае мястото в другия край. Настани Джейк от дясната си страна, а капитан Съли — от лявата. Отдясно на Хейуърд седна Александра, а от лявата му страна се настани доктор Елдър. Пространството, което делеше двете групи на масата беше повече от един фут, тъй като Керълайн беше решила да пренебрегне всички останали, освен двамата мъже от двете й страни.
По време на вечерята Хейуърд, доктор Елдър и Александра трудно можеха да се престорят, че не забелязват отделената група в другия край на тяхната маса. Виното се лееше и Керълайн пиеше чаша след чаша, докато накрая изпадна в някакво странно състояние на превъзбуда. Накланяше се ту към единия, тук към другия мъж, с открито желание да ги очарова, а едрите й гърди почти бяха изскочили от роклята. Като че ли искаше да насъска единия мъж срещу другия, докато накрая избухнеха от страст и ревност. Но тази вечер изглежда, че хитрият й план нямаше да се осъществи, което я караше да става все по-неприятна с желанията си. На Александра й се струваше, че тя всеки миг ще скочи, ще се съблече и ще започне да танцува върху масата. По този начин Керълайн със сигурност щеше да си осигури изцяло вниманието им.