— Откъде да знам, че няма да дойде при теб по-късно?
— Защото ще останеш с мен през цялата нощ — Керълайн дръпна дрехата му. — Съблечи това, Джейк. Искам да те почувствам върху себе си.
Джейк бързо се съблече и се обърна към нея. Слабата светлина падаше върху нежното й, женствено тяло и мъжествеността му се раздвижи, но когато я покри с тялото си не мислеше за Керълайн, защото виждаше златисточервени коси и пламтящи зелени очи. Жадно покри устата й със своята, опитвайки се да угаси огъня, който гореше в него от копнеж по Александра. Керълайн отвърна на целувката му с равна страст. Внезапно Джейк спря, а тялото му застина.
Керълайн простена и се опита да го притегли към себе си.
— Какво има?
— Шшт. Чух нещо. Замълчи.
— Така че… мислех, че ще дойдеш при мене, моя сладка лейди. — Капитан Съли говореше тихо, а гласът му идваше от градината.
— Разбира се, дори да не бяхте викали под прозореца ми. Трябва да си взема куфарите. Нуждая се от тях — остро отвърна Александра.
— Знам, че се нуждаеш от тях и знам защо — каза той, като че ли знаеше всичко за нея.
— Какво искате да кажете? — попита Александра с изплашен глас.
— Искаше да се измъкнеш от Ню Йорк бързо, без никой да разбере, но настояваше да вземеш всички тези куфари с дрехи с теб. Мисля, че отговорът е очевиден.
— Така ли? — Александра не можеше да разбере как този факт би довел до разкриването на самоличността й.
— Не се опитвай да се правиш на невинна. Подозирам, че си изгубила невинността си преди много време.
— Наистина не разбирам за какво говорите — Александра се опита да говори спокойно.
— Виж сега, всичко, което исках, беше малко от онова, което раздаваш край себе си, но ти толкова настоятелно се опитваше да се измъкнеш…
— Какво!
— Боже, тя била хладнокръвна! Знам, че са те изгонили от Ню Йорк, защото си скъпо платена проститутка и за мен ще си останеш проститутка, без значение каква си всъщност.
— Проститутка? — разсмя се дрезгаво Александра — Глупак такъв! Искам си куфарите. Това е всичко, което искам от вас. Вече ви платих. Аз…
Не завърши думите си, защото тежката му ръка се стовари върху лицето й и я събори върху меката, влажна земя.
— Осмеляваш се да ме наричаш глупак, малка курва такава. Ще ти покажа що за човек съм — изръмжа Съли, докато си разкопчаваше панталоните.
— Остави ме — простена Александра, неспособна да помръдне.
Джейк с проклятие скочи от леглото на Керълайн. Бързо навлече панталоните си. Докато тичаше навън, Керълайн извика след него.
— Нали чу? Тя е проститутка. Няма нужда да я защитаваш. Точно от това има нужда.
Но преди да завърши думите си, Джейк вече беше преминал половината стъпала. Керълайн започна припряно да се облича. Джейк беше неин и възнамеряваше да се бие за него.
Джейк прескачаше по две стъпала, а яростта му го подтикваше към хладнокръвна решителност. Съли току-що беше вдигнал роклята на Александра, разкривайки дългите й, красиви крака, докато тя стенеше и безпомощно го удряше.
Джейк дотича при тях.
— Какво, по дяволите, правиш, Съли? — запита той, а гласът му заплашително разцепи тишината на островната нощ.
Съли трепна и скочи на крака, готов да посрещне Джейк.
— Взимам си моето. Не е твоя работа. Връщай се при Керълайн. Тази нощ иска теб. Имам право да потърся удоволствието си, където мога.
— Нямаш права, щом Алекс е засегната, Съли.
— Случай, големи човече, тук нямаш думата. Тя е моя. Тя е курва. А ти не я искаш.
Джейк стовари с всичка сила юмрука си върху лицето на Съли, който не очакваше удара. Съли се строполи тежко на земята. Когато започна несигурно да се надига, Джейк стъпи с крак върху широките му гърди.
— Стой долу, Съли, ако не искаш още от същото. Взимам Александра с мен. Не се опитвай да ме следваш. Тя ми принадлежи и не трябва да го забравяте нито ти, нито кой да е друг мъж.
Джейк взе ръката на Александра, изправи я на крака и я поведе след себе си. Тя се затича, препъвайки се, докато бързо пресичаха обширната ливада пред къщата. Едва когато достигнаха до края й, Александра погледа назад. Съли гневно се изправяше на крака, а към него се присъединяваше и Керълайн.
Александра се радваше, че се маха далеч от тях, но не беше много сигурна в Джейк, тъй като той грубо я влачеше след себе си през гъстия храсталак на острова, без много да го е грижа за леките й пантофи и тънката й рокля.
Потъваха все по-дълбоко и по-дълбоко в тъмната, гъста растителност. Александра се бореше с увиващите се лиани и вкопчващите се храсти, докато подтичваше, за да не изостава от широките крачки на Джейк. Гневно си помисли, че той не носи дълга пола, която постоянно заплашва да се скъса при всеки завой. Опита се да освободи ръката си, но той само стегна хватката си, дърпайки я след себе си. Препъна се и почти изгуби равновесие. Подпря се със свободната си ръка на гърба му, да не падне. Защо не вървеше по-бавно? Определено не можеха да ги проследят. Дишането й се учести. В пантофите й бяха влезли камъчета и краката я боляха при всяка стъпка. Нямаше ли най-сетне да спрат?