— Дай ни онова, което ни принадлежи, Джейк — обади се Съли, оглеждайки безсрамно Александра в мокрите й, прилепнали дрехи.
— Да, ние искаме нея, Джейк — почти измърка Керълайн.
Александра се сви, а ръцете й се вкопчиха в Джейк, търсейки закрила. Досега мислеше, че не може да има нещо по-лошо от тримата братовчеди Кларк, които да се опитват да ръководят живота й. Но те искаха живота й, а тези хора тук желаеха смъртта й.
— И тримата знаете, че Алекс е моя. Аз я намерих. Задържах я. Направих я моя.
— Но, мой любими измамнико — хладно каза Керълайн, като плесна с камшика си в тяхна посока, — ти си невъоръжен. Дай ни я или още сега ще я застрелят. Искаш ли да умре?
Пистолетите веднага се насочиха към Александра. Джейк я бутна зад себе си.
— Мислиш се за много хитър, Джейк? — попита Съли. — Номерът няма да мине. Трябва само да мина зад теб, докато Хейуърд те пази от другата страна. Дай ни я.
— Стига сте си играли с тях — остро рече Керълайн, губейки търпение. — Искам тази жена!
Плесна с камшика си веднъж, два пъти, след това замахна към Джейк, целейки се в очите му. Но той беше готов за движението й и хвана камшика с ръка. Дръпна го силно и Керълайн падна, все още вкопчена в оръжието си. Джейк скочи към нея и кракът му безмилостно се стовари върху ръката й. В същия миг тишината на нощта беше прорязана от остър, заповеден глас:
— Хвърлете оръжието!
Александра погледна с неочаквано облекчение и видя неколцина мускулести моряци под командването на Морли, всичките с пушки насочени към Хейуърд и Съли.
Джейк издърпа камшика от ръката на Керълайн и го захвърли в прибоя. Погледна равнодушно проснатото й, неподвижно тяло, след това отстъпи и хвана ръката на Александра.
Керълайн с мъка се надигна на колене, след това се изправи с котешка грациозност и гневно се втренчи в Джейк и Александра.
— Този път спечели, Джейк, но не стъпвай отново на Бахамските острови — предупреди го гневно тя, със сурово изражение в кафявите си очи.
— Не се безпокой. Нямам такива планове. Сега като че ли вече няма никакъв смисъл да идвам.
Усмихна се на Александра, но очите му говореха друго. Александра се замисли, дали не го прави, само да подразни Керълайн. Не можеше да забрави нито неговия, нито своя гняв преди малко. Беше я обвинил несправедливо и инстинктивно разбираше, че няма да могат лесно да разрешат този проблем.
— Няма нужда от повече кръвопролития — каза Джейк. — През войната имаше достатъчно. Александра ми принадлежи и нека с това да сложим край на тази история.
Поклони се отсечено, след това се обърна към Морли, за да му даде инструкции, преди да хване ръката на Александра. Поведе я към кораба си, който се виждаше закотвен недалеч от тях. След преживяното гледката сякаш я успокои. И ако до нея не вървеше този силен мъж, който не знаеше милост, този кораб можеше да бъде едно безопасно убежище.
ЧАСТ ВТОРА
В СТРАНАТА НА ПАМУКА
Девета глава
Александра кръстосваше капитанската каюта на „Летящия Джей“. Намираха се в пристанището на Ню Орлиънс, но на практика беше пленница на Джейк. Макар да бяха прекарали заедно само няколко дни, след като напуснаха Бахамските острови, Джейк беше решил да я задържи при себе си. Не искаше дори да изслуша молбите й, че трябва да остане в Ню Орлиънс, че има някаква работа в града. Джейк отиваше в Тексас и беше решил на всяка цена да я вземе със себе си.
След като се качиха на кораба Джейк бързо бе установил отношенията между тях. Когато не беше на палубата, за да командва кораба, както за щастие беше през повечето време, той стоеше с нея в каютата и я учеше на изкуството на любовта. Съпротивляваше му се, тъй като не искаше да се остави в ръцете на един мъж, който я третираше като първокласна проститутка. Никога не се предаваше без борба, но все пак той беше толкова силен, а освен това в неговите ръце тялото й обикновено някак си не я слушаше. Изпадаше в ярост от факта, че отговоря на желанията му. Въпреки това, когато той дойдеше при нея, тялото й тръпнеше от нетърпение да се слее с неговото, докато накрая не се отпуснеше изтощена и задоволена в ръцете му.
Не успяваше да сложи ред в хаоса от чувства и усещания. Досега не беше изпитвала към никой мъж това, което сякаш я притегляше към Джейк. Той я обиждаше с желанията си, с неговата увереност, че тя ще се радва да остане с него и че ще направи всичко, за да бъде с него. Е, той грешеше. Тя принадлежеше само на себе си. Беше господар на живота си. И нямаше да позволи да се превърне в пленница на странната власт, която той имаше над тялото й. Щеше да избяга от него. Трябваше да избяга от него!