Докато биячът я влачеше нагоре по стълбите към втория етаж, Александра почувства, че гневът й отминава. Гледаше с широко отворени очи към малките стаи, където проститутките вършеха работата си през деня. Опита се да се измъкне от желязната хватка на бияча, но той просто я притисна към тялото си, така че Александра не можеше да помръдне.
Изведнъж спряха пред една от стаите. Отвориха вратата и блъснаха Александра и Уанда вътре. Единият от биячите огледа Александра от главата до петите. Тя придърпа парцаливите останки от роклята върху гърдите си, твърдо решена да се съпротивлява, ако се осмели да я приближи.
Вместо това той се обърна към Уанда и й каза:
— Дай й рокля. Нейната е скъсана.
— Какво! — възкликна Уанда. — Да не мислиш, че съм пълна с рокли?
— Млъквай, повлекано! — сопна се той. — Дай й рокля. Шефът иска и двете да се върнете на дансинга. Проявява специален интерес към нея. Мисли, че е от класа. Дай й рокля, след това се връщайте долу. Знаеш, че тази вечер има много работа — погледна ги заплашително, след това затръшна вратата и остави двете жени сами.
Докато двете с Уанда се гледаха войнствено, стъпките на биячите заглъхнаха в коридора. Александра не знаеше какво да очаква.
Най-накрая Уанда сви рамене.
— Е, мила, може и да си нова, но не се биеш зле. Ако потренираш малко, кой знае?
Александра почувства облекчение, че няма да й се наложи отново да се бие.
— Сега по-добре да те облечем — продължи Уанда. — Имам една рокля, която ще ти стане.
Уанда измъкна две намачкани рокли от едно чекмедже и подхвърли едната на Александра. Смъкна своята скъсана рокля и навлече другата върху голото си, нечисто тяло.
— Има ли къде да се измия? — попита с надежда Александра.
Уанда се разсмя дрезгаво.
— По дяволите, мила, тук никой не се мие. Забрави го. По-късно няма да има никаква разлика. Просто довеждаш мъжете тук, горе, а те никога не забелязват.
— Е, не мисля, че…
— Танцуването е тежка работа, но нали си платила за стаята?
— Е, да… — започна Александра, докато събличаше скъсаната си рокля и припряно навличаше другата.
— Трябва по-добре да оценяваш дадените пари. Избере си някой, който изглежда богат. И ако по-късно имаш проблеми с плащането, просто ме повикай. Знам как да се справям с мъже, които не искат да се разделят с парите си.
— Представям си.
— Хайде, трябва да слизаме долу. Шефът иска да сме там.
Александра се опита да придърпа деколтето на дълбоко изрязаната си рокля, което едва прикриваше зърната й, но нищо не успя да направи. Просто трябваше да издържи до края на вечерта.
Щом излязоха от стаята и тръгнаха към дансинга, Уанда посочи надолу.
— Накарай тези мъже да плащат за всичко, което получават, мила. Това е единственият начин да оцелееш.
Десета глава
Александра изморено се отпусна на разкривеното легло и събу протритите си обувки. Въздъхна дълбоко и започна да разтрива зачервените си, подути крака. Никога досега възможността да поседне не беше я радвала толкова. Зачуди се дали някога краката й отново щяха да се възстановят след една цяла нощ, прекарана в опити да танцува, отбягвайки тромавите, обути в ботуши крака на цяла тълпа мъже. Какво ли не би дала за леген с гореща вода, в който да натопи отеклите си крака, но тук, в танцувалния салон, почти не бяха чували за вода. Тук дори никой не я пиеше!
Каква нощ, или по-скоро каква сутрин! Всички заведения работеха до зори, а след това повечето мъже плащаха, за да споделят леглото на някоя от жените и се качваха горе. Предложиха й пари, за да споделят леглото й. Не й беше лесно да откаже, без просто да бъде отнесена в леглото, но шефът постоянно я държеше под око и не позволи да й досаждат.
На шефът не му пукаше какво става на дансинга, освен ако не започнеше свада, която да съсипе мебелите му. Всъщност, танци не беше точната дума за онова, което се разигра с напредването на нощта. Жените пиеха все повече и повече, и скоро започнаха да събличат дрехите си. Александра с ужас видя как няколко двойки танцуват напълно голи. Много от партньорите и опитваха да свалят и нейните дрехи. Не беше лесно да остане трезва и облечена през безкрайната нощ. Всъщност накрая се наложи биячите да изхвърлят танцуващите голи двойки, когато онова, което правеха, в някакъв случай не можеше да бъде оприличено на танц или поне на нещо, което да наподобява танц. И нямаше съмнение, че двойките задоволяваха безумната си похот направо на улицата или в някоя тъмна пресечка наблизо. Вече знаеше, че на улица „Галатен“ всичко беше възможно. Но тя бе решила, че трябва да се измъкне от „Галатен“ и от танцувалния салон през деня, когато всички щяха да си отспиват след безсънната нощ.