Досега Александра дори не си бе представяла, че жени могат да водят такъв живот или поне той не й беше изглеждал толкова реален. Ако разгледаше нещата от гледната точка на мадам Льоблан, можеше лесно да разбере защо някои жени се бяха насочили към този начин на живота, за да оцелеят. Сигурно повечето от тях не са имали друг избор. По време на войната бяха загинали толкова много мъже, а вероятно и много жени са били изнасилени. Доста от тях са останали без надежда за живот, след като не са имали до себе си мъжка опора. Някои от тях са били принудени да се препитават с най-старата професия. Сама беше разбрала, че ако нямаше пари, след като беше изнасилена, може би щеше да направи същия избор. Ако една жена бе загубила своята невинност, нямаше много шансове да се омъжи.
Щом водата започна да изстива, Александра се изми с ароматен сапун, наслаждавайки се на удоволствието отново да е чиста. Никога не беше се замисляла какъв лукс всъщност е това. Докато миеше краката и ръцете си, забеляза по тях драскотини и синини, които червенееха върху бледата й кожа. Улица „Галатен“ беше оставила дълбоки следи върху душата и тялото й, и може би само времето щеше да ги заличи.
Замислено изми косата са, като умишлено се бавеше, за да удължи прекрасното усещане от водата и сапунената пяна. Най-накрая, след като се почувства чиста, Александра се изплакна. Излезе от позлатената вана и уви около тялото си фината ленена кърпа. Щом започна да се подсушава, вратата се отвори и мадам Льоблан влезе в стаята. Александра побърза да прикрие тялото си, смутена от своята голота.
Мадам Льоблан се приближи към нея и се усмихна:
— Не трябва да бъдеш толкова стеснителна, Александра. Човешкото тяло е едно прекрасно творение на изкуството. Трябва да се чувстваш щастлива, че имаш възможността да споделиш този свой дар със света.
Александра се усмихна в отговор, развеселена от гледната точка на тази жена, която изповядваше истини, които толкова много се различаваха от тези, в което бе вярвала досега и които все още й се струваха необорими.
— Просто не съм привикнала да се показвам необлечена пред други хора.
— Е, значи трябва да пораснеш. А сега, свали тази кърпа, за да видя тялото ти.
Александра срамежливо отгърна кърпата като я задържа встрани, смутена от опитния поглед, с който мадам я разглеждаше, все едно че преценява кон за продан. Внезапно я прониза някакво предчувствие, но бързо го изхвърли от ума си.
— Прекрасно, наистина прекрасно, chere. Можеш да направиш цяло състояние, ако решиш да работиш тук. Можеш да искаш най-високата цена — поне двайсет долара на час. Тялото ти е много красиво, а ти самата имаш стил. Наистина си изключителна красавица. Жалко, че се срамуваш от представата да използваш тялото си, но може би ще промениш решението си — каза тя, а черните й очи проблеснаха като въглени.
— Не мисля така, мадам Льоблан, макар да ви благодаря за комплиментите.
— Хмм, да. Е, ще видим. А сега трябва да ти намерим някаква дреха за тази вечер. Мъжете скоро ще започнат да пристигат. Бих искала по-късно тази вечер да ги забавляваш. Сега си в моя апартамент, но по-късно ще ти намеря някоя малка стая, където ще можеш да спиш. Сама!
Александра започна да подсушава косата си, докато мадам отвори вратата на гардероба, откривайки редици скъпи вечерни тоалети. Спомни си думите на капитан Съли, който твърдеше, че скъпата проститутка трябва да има хубав гардероб. Тогава не успя да вникне в основанията му за такова изказване, но сега всичко й стана съвсем ясно. И макар да се опитваше да разбере този занаят, знаеше, че никога не би могла да стане част от него.
Мадам Льоблан прехвърли няколко рокли, докато накрая се спря на една бледозелена.
— Мисля, че тази ще свърши работа — рече тя. — Имам рокли в няколко размера, в случай че пристигне някое момиче като тебе. Човек винаги трябва да бъде готов да се справи с неочаквани ситуации.
Мадам Льоблан остави роклята на леглото, след това извади от гардероба фино копринено бельо, чорапи и накрая чифт зелени обувки. Постави всичко на леглото и се обърна към Александра.
— Искаш ли да ти помогна да се облечеш или да повикам някоя прислужница?
— Предполагам, че ще се справя без чужда помощ — отвърна Александра, която искаше да остане сама.