— Александра — приближи се към нея мадам Льоблан, красива в сребристата си бяла рокля с дълбоко деколте. Взе ръката на Александра в своята. — Колко мило, че се присъедини към нас. Моля те, ела и се запознай с нашите гости.
Александра я последва към центъра на салона, заобиколена от останалите.
— Искам да ви представя госпожица Александра. Известно време ще бъде при нас, ще пее и ще свири на пиано. Пристигнала е неотдавна от континента и възнамерява да остане в Ню Орлиънс. Така че, моля ви, направете престоя й при нас приятен и може би тя ще удостои дома ни с присъствието си за постоянно.
Последва одобрителен шепот.
— Моля, позволете ми да купя шампанско за всички в чест на госпожица Александра — каза един от мъжете с меко, южняшко произношение.
Предложението бързо бе прието и скоро едно негърче обикаляше между тях с искрящо шампанско в кристални чаши, наредени върху сребърен поднос. Александра взе чашата, чудейки се защо мадам Льоблан излъга, че е от континента.
Мъжът, който поръча шампанското, се приближи към Александра, застана близо до нея и вдигна чашата си за тост.
— Дано най-красивата жена в Ню Орлиънс остане с нас достатъчно дълго, така че да я опознаем по-добре, много по-добре — каза той високо, така че всички да чуят.
Александра се изчерви, а мъжът й се усмихна топло и прошепна до ухото й.
— Наистина сте изключителна красавица. Такъв разкош — да се изчервите. Не бях виждал жена да се изчервява от много време. Наистина е удоволствие, госпожице Александра.
Чукна чашата си с нейната. Останалата част от компанията вдигна чаши и също поздрави Александра. Тя бързо изпи шампанското си, за да прикрие смущението си, защото усети, че е послужила за развлечение преди още да е започнала да свири на пианото.
Мъжът, които стоеше до Александра, беше хубав, или по-скоро изключително красив. В него нямаше нищо грубо, но въпреки това в съвършено оформените му черти се криеше мъжествена чувственост, която една жена не можеше да пренебрегне. Беше строен, малко по-висок от Александра. Не можеше да не го сравни с Джейк. Между двамата нямаше нищо общо. Този мъж имаше разкошна черна коса и бездънни тъмни очи, които сега я изучаваха едновременно с желание и любопитство. Александра се почувства неудобно от този пронизващ поглед и сведе очи.
Мадам Льоблан се приближи към тях с чаша шампанско в ръка.
— Искам да те запозная с Джайлс Бомонт от Ню Орлиънс. Виждам, че госпожица Александра бързо я привлякла вниманието ти, Джайлс — тя го потупа фамилиарно.
— Enchante8, госпожице Александра. Вашата красота и елегантност надминават всичко, което съм имал удоволствието да видя досега.
— От Луизиана ли сте, господин Бомонт? — попита Александра.
— Моля ви, наричайте ме Джайлс. Мисля, че ще станем добри приятели.
Александра се изчерви, засрамена от прозрачния намек в думите му.
— Разбира се. Благодаря ви… Джайлс.
— Да, от Луизиана съм. Притежавам плантация наблизо.
„Значи не всички южняци са в бедствено положение“ — помисли си Александра.
— Сигурно е приятно там. Тук е много хубаво.
В тъмните му очи проблесна сянка от болка, която бързо изчезна. Джайлс въздъхна.
— Да, предполагам, но трябваше да я видите преди войната.
— Моля ви, не споменавайте войната — намеси се мадам Льоблан. — Тя ни връща към толкова много спомени.
— Ще бъдете ли така добра да ни посвирите на пиано, госпожице Александра? — попита Джайлс.
— Наистина, поласкана съм от тази възможност. Госпожо Льоблан?
— Моля те, chere.
Докато Александра прекосяваше стаята, забеляза, че присъстващите мъже са най-различни. Всички изглеждаха преуспяващи — дрехите и държането им го показваше, но нито един не изглеждаше роден аристократ като Джайлс Бомонт. Това беше нещо, което не можеше да се купи с пари, макар че някои се научаваха на аристократични маниери. Това беше нещо, което се предаваше с кръвта, а тези мъже явно не бяха аристократи, нито пък някога щяха да станат. Александра реши, че те най-вероятно са северняците — спекуланти, за които беше споменала мадам Льоблан. Каква голяма разлика имаше между тях и благородните джентълмени от Юга, за които беше чувала да се говори толкова много преди войната, например бащата на Джейкъб Джермън — мъжа, в който се беше влюбила дъщерята на Олаф — един истински благородник на Юга. Вероятно подобни мъже бяха рядкост.
Всички жени бяха прекрасни — красиви в истинския смисъл на думата. Всяка от тях притежаваше своеобразна красота. Един мъж имаше богат избор — жените бяха най-различни по вид и националност. Не можеше да има никакво съмнение, че всички са облечени като истински дами и в салона поведението им беше точно като на дами. И за първи път Александра се замисли за смисъла на думата „дама“. Винаги беше считала, че означава жена с благороден произход и възпитание, но тези жени тук бяха проститутки, които се държаха и изглеждаха като дами. До една имаха изискано поведение и обноски. Какво, всъщност, правеше от една жена дама?